Мазутното замърсяване на варненския бряг се оказа 8 тона
Замърсяването с мазут на варненския бряг преди 2 месеца е предизвикало 8,160 тона отпадък. Това става ясно от отговори на местите областна управа и РИОСВ до неправителствената организация "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие", изискани по процедурата за достъп до обществена информация, съобщи "Сега".
Поради технологията на почистване вероятно в отпадъка има не само мазут, но и пясък и други естествени материали.
"Замърсяването не е мащабно, локално е, не се очакват екологични щети", бе заключила "Морска администрация". Именно върху експертната оценка за незначителни вреди прокуратурата не образува наказателно производство, констатирайки липса на престъпление от общ характер.
От предоставените данни става ясно още, че пред ресторант „Рапонги" е била замърсена „площ не по-малка от 350 кв. м"; пред „Уейк парк Варна" – 50-60 кв. м; от северната страна на Трета буна – около 50 кв. м. По този повод неправителствената организация коментира: "Дори замърсяването с нефтопродукти да е било на по-голяма площ, според елементарната аритметика излиза, че от квадратен метър плажна ивица е изнесен над 18 кг. отпадък. Според морски експерти, ако е толкова реално, количеството няма как да бъде квалифицирано като „незначително"".
Друга част от предоставената информация гласи, че отпадъкът е предаден от концесионера на плажовете „Холдинг Варна" на дружеството „Поддържане чистотата на морските води" с цел оползотворяване/обезвреждане. Транспортиран е на терминала за базови масла в Южна промишлена зона. От бюджета на държавата за целта са платени 27 301,79 лв. с ДДС.
След инцидента (за периода 31 март - 4 април) бе обявено частично бедствено положение. Реално на третия ден всичко бе почистено, мазут по брега нямаше.
Инцидентът така и остана ненаказан. В проверените 12 кораба край Варна не бяха отрити нарушения, а след констатирането на "незначителни щети" нищо нататък не бе търсено. Проверка на "Сега" показа, че макар официално да не бе съобщено, институциите на са изключвали като причина и трансгранично замярсяване, дължащо се на авариралите през декември в Керченския пролив стари руски танкери.