Да станем по-богати - 8 фрапиращи ползи от еврото
В Хърватия само 0,2% от инфлацията се дължи на влизането в еврозоната, а заплатите се изстреляха нагоре
Ние от четвърт век плащаме в евро. Само дето на хартията пише “лева”. Причината е проста – левът е вързан за еврото по силата на валутния борд. Каквото става с еврото, това става и с хартията, на която пише “лева”. Левът няма никакво самостоятелно битие.
Поради това 10-те лева са всъщност 5 евро и 11 цента, 100 лв. – 51 евро и 10 цента. Картинката много точно илюстрира действителността. Имаше един период през 90-те години, когато левът беше самостоятелен и
никой от преживелите този период не иска да си го спомня -
как за броени месеци 1 долар струваше 3000 лв. и хората получаваха по няколко долара заплата – по-зле от най-изостаналите африкански държави.
Не стига това, ами отдавна най-големите плащания се оценяват директно в евро – на жилищата, на автомобилите, на голяма част от задграничните пътувания и други. Голяма част от договорите на търговските дружества с чуждестранни компании са в евро, а често в евро са и договорите между български търговци. 90% от валутните резерви на страната са в евро.
Абсолютно безсмислено и объркващо е част от цените да се определят в евро, а част - в лева. Кипи излишен труд на счетоводители, на граждани и на бизнесмени да преизчисляват от евро в левове и обратно. Гражданите и фирмите правят ежегодно десетки милиони разходи за обмен от левове в евро и обратно. Влизането в еврото ще ни спести общо стотици милиони от разходи по обмяна и от излишен времеви ресурс. Намаляват се и таксите при преводи в рамките на еврозоната.
- При влизане там от държавния резерв (а не от държавния бюджет) ще бъдат внесени около 2 млрд. евро в ЕЦБ като част от гаранционния фонд в подкрепа на еврото. След присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до 1%. Това ще доведе до
освобождаване на около 15 млрд. лв.,
които банките ще могат да използват за финансиране на бизнеса и домакинствата. А това ще доведе до рязко увеличаване на темпа на нарастване на БВП. Ще има и немалък приход в държавния бюджет, който на този етап трудно може да се определи.
- Влизането в еврозоната винаги води до вдигане на кредитния рейтинг и на държавата, и на емисиите от ценни книжа на държавата, което привлича чуждестранни инвеститори, понижава лихвите, които ще плаща държавата (т.е. всички ние) по емитираните ценни книжа.
- Еврото е стабилна валута с ниска инфлация в дългосрочен план. Това ще намали риска от валутни кризи и обезценяване при провал на валутния борд. Това създава сигурност и за гражданите, и за бизнеса. Държавата със стабилна валута създава предвидимост и за българския бизнес, който да инвестира тук парите, които печели. А от оставането на парите на българския бизнес в страната печелят гражданите – ще бъдат по-търсени и ще получават по-високи заплати.
- Според пояснение, дадено от БНБ, промяната на лихвената база към датата на въвеждане на еврото не трябва да води до формиране на лихвен процент, който е по-висок от лихвения процент, прилаган преди датата на въвеждане на еврото. В частност влизането в еврозоната
няма да повиши лихвите
по ипотечните кредити на граждани.
Нещо повече - при продължаващото падане на €STR (Euro Short-Term Rate) – официалния референтен лихвен процент, определян от ЕЦБ, ще се стигне до по-ниски лихвени проценти по голяма част от съществуващите кредити и до по-ниски лихвени проценти по всички новоотпускани кредити.
България ще участва при вземането на решенията на ЕЦБ и на държавите от Еврозоната. Казано с други думи – България ще може много до-ефективно да защитава интересите си, тоест да получава повече икономически ползи.
Статистическите данни по категоричен начин сочат, че всички държави, влезли в еврозоната, увеличават темпа на икономическия си растеж в периода след влизането си.
При всички държави, влезли в еврозоната, заплатите се увеличиха със значително по-висок темп от този на инфлацията.
В Словакия, Естония и Хърватия имаше много леко увеличение на инфлацията само през първата година, главно поради увеличението на заплатите, опити за закръгляне на цените и опити на картелни споразумения да ги вдигнат.
По оценка на ЕЦБ
само 0,2% от инфлацията
в Хърватия са поради приемането на еврото! А заплатите се изстреляха нагоре. Вече има натрупан достатъчно опит какво трябва да направят държавните органи, за да не се допусне дори минимално увеличение на инфлацията. Включително държавата и в частност КЗК трябва да приеме и увеличен размер на санкциите при картелни споразумения и реално да прави наистина неочаквани проверки.
При положение че в България еврото и левът отдавна са неделимо свързани и тъй като на много от най-скъпите стоки цените са в евро, очакванията са, че влизането ни в еврозоната почти няма да повлияе на инфлацията.
Няма абсолютно никакви правни и други основания да се твърди, че като сме влезели в еврозоната, ЕС щял да прибере и да се разпорежда със спестяванията на българите. Само съвсем правно невежи хора могат да повярват на това. Няма предвидена такава възможност в европейското право. И правото на ЕС, и конституцията гарантират защитата на частната собственост. Никоя държава от еврозоната не може да бъде заставена принудително да помага на друга държава от Еврозоната.
Решенията на ЕС за евентуално допускане на допълнителни дефицити в бюджетите на държавите членки, ако това е предназначено за увеличаване на военните разходи, важи за всички държави от ЕС, а не само за държавите от еврозоната и не представлява разпореждане със спестяванията на гражданите.