Басът, който рисуваше, докато пее на сцената
Възрастните оперни меломани и до днес обичат да си спомнят тази случка.
1972 г. В Софийската опера се играе премиерата на новата творба на Марин Големинов - операта “Зографът Захарий”, като самият автор е на диригентския пулт. В главната роля е големият български бас Никола Гюзелев, който почина на 16 май 2014 г.
Към края на творбата настъпва най-напрегнатият момент - Захарий се обяснява в любов на своята Християния, която обича с греховна любов, тъй като преди години неговият брат Димитър му я е отнел. По либрето той
трябва да пее и едновременно с това да я рисува,
като в края на операта Християния умира щастливо усмихната.
В няколко класически опери има подобни сцени и обикновено в такива случаи на статива се поставя предварително нарисувана картина и певецът, обърнат с лице към публиката, само се преструва, че нещо рисува.
Не и на премиерата на 17 октомври 1972 г. Стативът е бил обърнат на четвърт към зрителната зала. Гюзелев пеел и едновременно с това рисувал, а възхитената публика виждала как щрих по щрих пред нея в продължение на около 15-20 минути се ражда истински портрет.
Разбира се, всички знаят, че големият български бас е завършил живопис в Художествената академия, преди да отиде в консерваторията. Но режисьорското хрумване на Михаил Хаджимишев (баща на фотографа Иво Хаджимишев) и най-вече изпълнението на този замисъл направило огромно впечатление в тази съвременна опера. Нито една от следващите ѝ постановки - в Русе, в Благоевград и отново в столицата, не е била толкова въздействаща, защото “Зографът Захарий” е прекалено строго написана от Марин Големинов и така и не успя да се хареса на масовата българска публика.
Съдбата на този портрет е ясна - той е подарен от Никола Гюзелев на колежката му Румяна Барева, която играе ролята на Християния на премиерата. Но големият български бас в нито един момент от живота си
не е преставал да се занимава с рисуване
Приживе той организира няколко пъти изложби със свои творби, а миналата година Министерството на културата и фондацията, посветена на Никола Гюзелев, организираха изложби в галерия “Средец” в столицата и в галерия “България” в Рим сборна изложба от по-неизвестни негови творби, посветена на 10-годишнината от смъртта му.
Картините на Гюзелев включват портрети, пейзажи и рисунки на тела. Преди няколко години във връзка с 80 години от рождението му също в София и в Италия бяха организирани изложби от 35 портрета на негови приятели, рисувани от него. Според италианските куратори на тези изложби творчеството на Никола Гюзелев в областта на изящните изкуства напълно заслужава да бъде изследвано и изучавано.
Но все пак той е по-известен като един от тримата велики баси
на XX век. Неговата певческа кариера започва още по времето, когато Борис Христов е активен на сцената - в средата на 60-те години на миналия век, а другият велик бас по световните сцени е Николай Гяуров. Така в един момент оперният свят се озова с трима българи, водещи в басовия репертоар по световните сцени, и това до голяма степен роди и подхрани мита за великите постижения на родната певческа школа.