3D разходка в Къщата с ягодите (Снимки)
- Спасяването на красивата сграда започна с лазерно заснемане, предстои и разчистване на двора
- За някои емблематични постройки новините са добри, битката срещу разрухата на други продължава
Разходка в Къщата с ягодите? Да, вече е възможно, макар и за момента само в 3D вариант. Новите собственици са създали уебсайт strawberryhouse.bg, където всеки може да проследи стъпките по спасяването на красивата сграда, която беше оставена с десетилетия да се руши.
В сайта е качено видео, с помощта на което зрителите могат да направят виртуална разходка - да прекосят двора, да влязат във вестибюла,
да обиколят многобройните стаи,
да се качат на втория етаж и да видят с очите си пораженията, които времето и човешката ръка са нанесли.
“Хората от квартала ни звънят и питат какво се случва, когато видят някой да посещава къщата. Затова решихме да направим сайт, в който сами да съобщаваме новините”, коментираха за “24 часа - 168 истории” от известната българска IT компания SiteGround, която миналата есен придоби имота срещу 8 млн. евро. Първата публикувана новина е, че на архитектурното бижу е извършено лазерно заснемане.
“То позволява създаване на точни 3D модели на исторически и модерни сгради,
като улеснява реставрацията и планирането на реконструкции и се използва за документиране на автентичните детайли и структурни елементи”, пише в strawberryhouse.bg. Освен това в момента се разчиства дворът, преди да стартира геодезическото заснемане.
От SiteGround призовават всички ценители на архитектурата за търпение, тъй като предизвикателствата не са едно и две: “Преди всичко молим за разбиране, че всяка намеса в рамките на тази историческа сграда, като паметник на културата, изисква много време и съгласуване с множество институции. Предстои ни дълъг и сложен процес на работа.”
През ноември м.г. компанията съобщи, че купува от бившия генерален директор на “Лукойл България” Валентин Златев емблематичната Къща с ягодите, построена през 20-те години на ХХ век за банкера Димитър Иванов.
“Сега е време да възстановим някогашната ѝ слава”,
написа единият от съдружниците в технологичната фирма - Тенко Николов. По-късно оттам оповестиха, че плановете са аристократичното здание да стане представителна централа, включително на фондация “За пример”, съдадена от Николов и от съдружника му Иво Ценов.
Радостта, с която софиянци посрещнаха вестта за предстоящата реставрация на един от най-ценните архитектурни екземпляри, за пореден път показа колко е важно за тях опазването на историческото наследство. В София обаче има и други стойностни къщи и цели здания, които пустеят от години и чието събуждане всички очакват. За част от тях също има добри новини, докато към други продължаваме да гледаме със силна тревога.
Вече започна възстановяването на фасадите на над 100-годишния бивш хотел “Париж” на бул. “Княгиня Мария Луиза” 30.
Той се намира на метри от друга наскоро обновена реликва- първото кино в България “Модерен театър”. Хотелът е проектиран от арх. Наум Торбов, който е автор още на Централните хали. През 2024 г. Столична община съобщи, че бившият главен архитект Здравко Здравков е издал разрешение за реставрацията на сградата, чиято фасада буквално се свличаше. Преди това имотът бе обект на дълги съдебни дела, в края на които от “Московска” 33 съобщиха, че новият собственик е предприел действия за възстановяването на хотела като част от недвижимото културно наследство на София.
В напреднала фаза е и спасяването на още една сецесионова красавица - къщата на арх. Георги Фингов, който е автор на първата царска вила във “Врана”.
Неговият дом на ул. “Шипка” 38, изграден в началото на ХХ век, е известен с вградената скулптурна глава на жена в една от колоните на входа. Тя е дело на Андрей Николов и се счита, че може би е символът на “майката” на масоните, към чиято ложа е принадлежал архитектът. През 1914 г. имотът е купен от Петко Теодоров, който за около година е кмет на София. След 1944 г. сградата е национализирана за детска градина, а
впоследствие е реституирана на наследниците на Теодоров
Допреди няколко години къщата бе обект на съдебни спорове, а също и на планове за надстрояване. След дълга битка опитите бяха парирани и от месеци тя се ремонтира.
Съдбата на няколко посестрими на двете перли не е толкова щастлива и битката за тяхното спасение продължава. Общото между всички казуси е, че също се точат от години и че собствениците не искат имотите им да са паметници на културата, а предпочитат да построят върху тях нови, по-високи сгради, с максимална квадратура. Другото общо е, че във всяка от тези къщи е горял пожар, понякога повече от един. Разбити са прозорците им, за да бъдат оставени да се разрушават от дъждовете и зимите.
Засега само на хартия има добри новини за друг архитектурен шедьовър, който мнозина познават единствено в сегашното му
полусрутено и призрачно състояние
Преди около 4 г. съд реши домът на премиера на България от 1911 до 1913 г. Иван Гешов на бул. “Патриарх Евтимий” 7 да не е нищо друго, освен обект на културното наследство. А не например холограма в 7-етажен хотел, каквито бяха намеренията на дружество “Артемида - БСИ”. То е създадено през 1997 г. и първоначално дялове в него имат общинската фирма “Софийски имоти” и частната “Бексим”, собственост на Аделина Пишинова. По
добре позната схема, по която столицата загуби много атрактивни имоти,
впоследствие делът на “Софийски имоти” е свит и контролът остава за частния акционер.
След проекта за “вграждането” на къщата в хотел общината поведе съдебна битка, която спечели след много перипетии, като междувременно наложи и глоби на собственика за лошо стопанисване на имота. Преди около година в него избухна и пожар. След като нежеланието на “Артемида - БСИ” да поддържа къщата лъсна за пореден път, кметът на район “Средец” Трайчо Трайков предложи общината да я купи или да наложи принудителна ипотека на името на собственика. Към момента новият подробен план на терена също е в съда, а от “Московска” 33 поясняват, че евентуални действия по реставрирането й биха могли да се предприемат след приключването на спора.
Игра на котка и мишка има и за друга красива къща, за която всеки ден може да е последен. И тук частна фирма я придобива преди повече от 20 г. и оттогава прави всичко възможно тя да се саморазруши. От 2002 г. т.нар. Къща на Шапкарева на бул. “Скобелев” 18 е собственост на фирма “Фимен”. През 2004 г. защитеният й статут е снет, а на следващата година е изработен проект за 7-етажна кооперация.
Междувременно
имотът, който е до двора на 20-о училище “Тодор Минков”, става все по-опасен за околните
и общината налага няколко глоби на собственика.
През 2020 г. бившият кмет Йорданка Фандъкова пише писмо до министъра на културата с искане къщата пак да стане паметник на културата. Няколко месеца по-късно в нея избухна пожар, а от полицията съобщиха, че вероятно той е умишлен. След това кметството поръча двуетажната постройка спешно да се укрепи и обезопаси. През м.г. кметът Васил Терзиев съобщи, че министърът на културата е декларирал Къщата на Шапкарева като недвижима ценност, но впоследствие съдът е отменил заповедта.
Разминаване между обществените очаквания и плановете на собственика има и за още една емблематична сграда - някогашния театър “Ренесанс”, по-късно кино и профсъюзен дом на пл. “Възраждане”. Зданието е проектирано от арх. Никола Лазаров, създал Военния клуб.
Впоследствие
театърът изгаря в пожар
и през социализма е възстановен с доброволен труд, но за други цели. От години имотът е собственост на хотелиера и строителен предприемач Красимир Георгиев, който желае да събори историческата сграда и на нейно място да вдигне хотел. Едновремешният театър “Ренесанс” също е паметник на културата, но с най-ниската степен на защита - “за сведение”. През 2017 и 2021 г. той пак горя, като след втория инцидент общината глоби Георгиев с 200 000 лв. Оттогава досега с добре известната на софиянци червена сграда не се случва нищо.
През 2024 г. кметът Васил Терзиев обяви, че 250 от около 1750-те недвижими паметника на културата в София са в лошо състояние. Той обеща, че
общината ще се опита да се погрижи за най-проблемните
След това Терзиев съобщи адресите на 3 обекта, за които е поискал министърът на културата и директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство да преразгледат становищата за свалянето на техния статут. Дни по-късно кметът публикува списък с още 17 сгради, за които иска възстановяване.
“Някои от тях са знакови, познати на всички софиянци - като кооперация “Царевец” на Орлов мост, а други - малки архитектурни бижута, разположени в кварталните улици. Вярвам, че тези сгради могат да бъдат възстановени в автентичния им вид и да се използват. И да помогнат за превръщането на София в град, който помни и се грижи за историческите си ценности”, коментира Терзиев.