Опасна гъсеница нападна боровите гори над Пловдив, може да ги обезлисти

13.05.2025 19:17 Радко Паунов
Цели борови масиви на различни места в Родопите са нападнати от борова процесионка.
Д-р Николай Коджабашев
Гъсениците образуват процесия, за да се придвижат, оттам идва и наименованието.
Боровата процесионка е засегнала цели борови масиви в Родопите.

С нея шега не бива - тя е заплаха и за хора, и за
животни, казва зоологът д-р Николай Коджабашев

Топки от паяжини са обвили клоните на боровите гори в Родопите над Асеновград и в района на Пловдив. Не са пощадени и участъци в Кърджалийско. Засегнати са огромни масиви.

Опасната борова процесионка бавно и методично може да ги унищожи, предупреждават горски специалисти. Настъплението е повсеместно. Гнезда и гъсеници са забелязани край Добростан, Яврово, над Новаково и по пътя между Бачково и Нареченски бани.

Мрежестите кълбета, обвити от гъсениците, буквално унищожават дърветата. Хора алармират, че ако не се вземат мерки, ще бъдат ликвидирани боровите гори в района.

Поцесионката (Thaumetopoea pityocampa) на пръв поглед е невинна гъсеница, която се среща все по-често в боровите гори на България. Макар и малка по размер, тя представлява сериозна опасност за хора и животни, ако влязат в контакт с нея.

Процесионката е ларвен стадий на молец,

който обитава предимно средиземноморските страни. В последните години обаче се разпространи доста масово и у нас. Гъсениците образуват цели процесии, когато търсят нови места за хранене. Оттам идва и името.

"С това животно шега не бива", предупреди пред "24 часа" преподавателят по зоология в Лесотехническия университет д-р Николай Коджабашев. Преди време той решил да покаже на студенти как изглеждат процесионките.

"Изрязах целия пашкул от дървото, бях с ръкавици. Сложих го на земята и им казах, че това е много опасно животно и не бива да се пипа. За да го снимат, трябваше да скъсам пашкула. Нямах проблеми с дихателните пътища. Но такива обриви направих, две седмици няма оправяне", разказа Коджабашев. По думите му

проблемът не е лесен за решаване

Тъй като борът е ценен дървесен вид, на много места се залесява, макар не навсякъде теренът да е подходящ. Понеже е икономически ефективно, се засаждат на нетипични места иглолистни растения. И там пораженията са много големи.

А това е чудесна среда за процесионката.
"Борбата с нея обаче никак не е лесна. Първо, този вид е много устойчив. Второ, най-вече с глобалните изменения на климата тези животни са активни на практика целогодишно. И не се знае точно колко поколения могат да оставят", посочва д-р Коджабашев.

Положителните зимни температури помагали на процесионките да действат целогодишно. И това усложнявало проблема. От друга страна,

нямало разработени селективни препарати

А наличните при пръскане унищожавали освен процесионката и всички летящи насекоми. Падайки на земята и отивайки във водите, те унищожавали всичко в реките.

"Разработването тепърва на нови препарати ще изисква време. И в никакъв случай биологичните няма да са по-евтини. Трябвало да се имплантира вирус или бактерия върху едноклетъчно, което да е смъртоносно за процесионката. Вирусът гарантира, че ги избива", посочва д-р Коджабашев.

Според него у нас повече от 20 г. се наблюдава сериозен проблем с иглолистните растения. Не само тези, които са посадени от човек. А и естествено разпространените.

"Затоплянето на климата в планините действа агресивно най-вече на студоустойчивите видове  растения и животни. Така проблемът става двойно по-голям. И ако културите можем да ги унищожим, защото се използва дървесината им, то

в естествените местообитания не можем да ликвидираме всички иглолистни растения

Начините за третиране са икономически неизгодни, защото става въпрос за огромни площи", посочва той.
Мерките най-често са пръскане със самолет и вертолет.

Основателни са притесненията, че процесионката може да унищожи цели гори. Но според учения теорията досега показва, че няма вид, който да ликвидира напълно хранителния си ресурс.

"И в естествени местообитания, ако човек не се намесва, природата си решава сама проблема", казва зоологът.

Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) е вид молец от семейство Thaumetopoeidae, разред Пеперуди Thaumetopoea Pityocampa Schiff. Гъсениците от този вид притежават хиляди мънички косъмчета, покриващи тялото им, които съдържат дразнещ протеин, наречен тауметопоеин.

Гъсениците се хранят с иглиците на различни видове бор, с което причиняват обезлистване на дърветата. Видът е описан за първи път от австрийци през 1775 г., а от 1910 г. е известен в България.

Процесионката е опасна за хората и животните, защото причинява силни алергии

Парливите космици са опасни и причиняват обриви, а при по-чувствителните хора и при домашните животни могат да доведат до респираторни проблеми и алергични реакции.

Ето защо е препоръчително да не се пипат гъсениците и белите къдели по дърветата с голи ръце.

Други от Регион

Сърбин открадна 2740 лв. от бус в Пазарджик

Криминалисти от РУ-Пазарджик установиха и задържаха автор на кражба от автомобил. Той се оказа сръбски гражданин. В края на ноември в полицейското управление на областния град се получил сигнал от

И съдът в Пловдив поряза единия от задържаните за убийството в Мадан, няма да излиза на свобода

Според магистратите разследването по случая върви с добър темп, няма нови обстоятелства по делото Апелативният съд в Пловдив потвърди отказа на окръжните магистрати в Смолян да променят мярката за

Пазарджик готви 400 стажанти за гранични полицаи

В следващите шест месеца те ще преминат интензивна подготовка Стартира обучението на 400 гранични полицаи в Центъра за специализация и професионална подготовка (ЦСПП) в Пазарджик

36-годишен потроши врата в болницата в Асеновград, договори пробация

Струвала близо 500 лева Мъж разби вратата на кабинета на завеждащия отделението по образна диагностика в болницата в Асеновград и договори да бъде наказан с пробация

Спипани с дрога край Стряма и дилърът им се споразумяха с прокуратурата

Единият купувач и продавачът влизат в затвора, третият задържан се размина с условна присъда  Двамата мъже, задържани с наркотици край пловдивското село Стряма на 25 април м. г

>