Сметната палата: 1800 фирми санираха за 2 млрд. лева, а само 6 нередности
Пропуските се дължат на участието на много общини и компании
Независимо че една от най-мащабните строителни програми за последните години - санирането, е струвала близо 2 млрд. лв. и в нея са участвали към 1800 фирми, са допуснати едва 6 установени нередности.
Това твърди Сметната палата, която публикува в петък одита на Националната програма за повишаване на енергийната ефективност, която стартира през 2016 г.
По програмата са сключени общо 2022 договора, с които
са обновени над 11 млн. квадратни
метра жилища
Усвоени са 99% от целия ресурс, отпуснат от държавния бюджет.
По-голямата част от парите - към 1,928 млрд. лв., са платени за самите строителни работи, като в начинанието са участвали общо 1800 различни външни изпълнители - търговски дружества и физически лица, с които са сключени договори.
По времето, когато санирането бе в разгара си, в публичното пространство у нас
много се говореше
и пишеше за некачествена работа
и различни други нередности. Имаше дори политици, които твърдяха, че санирането е начин държавата да отнеме апартаментите на хората, защото щели да задлъжнеят.
Заключението на Сметната палата обаче е, че въпреки големите за нашата страна мащаби на начинанието са по(дадени сравнително малко реални сигнали за нередности - 153 в общо 48 общини. Те са били предимно за некачествени строително-монтажни работи.
В доклада на Сметната палата се твърди още, че до реална проверка на сигналите, извършена от Дирекцията за национален строителен контрол, се е стигнало само в 70 от тези случаи. И проверките са установили, че само в 6 от тях наистина има неспазване на Закона за устройство на територията и на наредбите към него.
В доклада на Сметната палата са дадени няколко такива примера за шумно дискутирани през годините нарушения, които после се оказват безпочвени.
Например през 2017 г. са подадени сигнали в МРРБ, че на територията на няколко общини фирмите са влагали румънски топлоизолационни продукти, които
не отговарят на законовите изисквания
Тогава от кметовете е поискано да изпратят декларациите за съответствие на вложените продукти и за 31 сгради не са пратени документи. Случаят е предаден на ДНСК, но след проверката на дирекцията се оказало, че във всички тези блокове вложените материали отговарят на изискванията.
Все пак по програмата
са наложени финансови санкции и неустойки за
общо 821 хил. лв.
Нарушенията обаче са предимно на документацията, като най-често срещаното е започване на строително-монтажни работи, преди да е издадено разрешението за строеж, а другото е неспазване на сроковете.
Едно от заключенията на Сметната палата гласи, че слабостта на програмата се крие предимно в нейния децентрализиран характер, т.е. това, че работите се извършват под надзора на местната власт и има твърде много участници.