Бащата на Чочо Попйорданов: Беше от поколението "България не търси талант, а го погубва"
На 5 май се навършват 12 години от смъртта на актьора Петър Попйорданов, по-известен като Чочо Попйорданов. По този повод баща му написа емоционална публикация във фейсбук.
Тя гласи:
На 5 май - преди 12 години (беше Разпети Петък), загубих сина си - Петър Попйорданов - Чочо. Беше от поколението, за което негов приятел и колега беше написал, че " България не търси талант , а го погубва".
Петър (Чочо) Иванов Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор. Той е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов - дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна" и генерален директор на БНТ през 1998 г. и лекарката Катя. Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Една година учи в Чехия. Играе в трупите на театър „София", Малък градски театър „Зад канала", а от 1994 г. и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ", „В полите на Витоша", „Бурята", „Човекът, който прави дъжд", „Кимоно", „Декамерон", „Призраци в Неапол", „Хеда Габлер".
Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера" (1988), „Адио Рио" (1989), „Любовното лято на един льохман" (1990), „Вампири, таласъми" (1992), „Сезонът на канарчетата" (1993), „Граница" (1994) „Испанска муха" (1998), „След края на света" (1998), „Дунав мост" (1999), „Сомбреро блус" (1999).
Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за Аскеер през 1996 и награда Аскеер през 1997 г. и награда „Златен Баяр" в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница".
Умира в „Пирогов", около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна".
През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар" от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.