Депутатите имат 14 дни за втори опит да попълнят комисията по досиетата
Втори опит за попълване състава на Комисията разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ще направят депутатите. 144 народни представители одобриха новите правила, което означава, че депутатите имат 14 дни, за да направят предложения за председател, негов заместник, секретар и още шестима членове. 47 бяха против (27 от "Възраждане", 11 от МЕЧ и 9 от "Величие").
Днес НС за втори път откри процедурата за избор на ръководство и членове на комисията, след като на 11 април "по технически причини" закриха първата. Тогава ГЕРБ предлагаха 6 души, ПП-ДБ, БСП, ИТН и хората на Ахмед Доган по един. По закон обаче представителите на нито една партия не могат да имат мнозинство.
Уж само за процедурни правила, депутатите подхванаха спор по същество за необходимостта от комисията. Първи темата подгряха "Възраждане", но след това особено активни във вербалната битка бяха Мартин Димитров от ДБ и Тома Биков от ГЕРБ. Точно час продължи дискусията.
Мартин Димитров настоя, че комисията имала значителна роля - българските граждани трябва да са информирани и да знаят за кого гласуват, какви хора застават на висши постове. Това го правела само комисията по досиетата. Той разкритикува "Възраждане", че не са единни в мнението си за бъдещето на звеното. Според него комисията не може да бъде заменена от софтуер.
Тома Биков пък настоя, че архивите на ДС дават много по-големи възможности от това просто да разкриват принадлежност, но това изисква много повече усилия.
"През последните години, от гледна точка на информираността, комисията си свърши работата. Принадлежността към ДС, за разлика от преди 15-20 г., вече няма значение, защото бившите агенти са в пенсионна възраст и по биологични причини не са с възможност за вземане на важни решения", каза депутатът от ГЕРБ. Той самият имал принос по отношение анализирането на архивите на ДС.
Биков изтъкна, че не ДС е взимало решения, а като орган и институция, подчинена на ЦК на БКП е изпълнявала на задачи.
Депутатът се върна и към 2019 г., когато съставът на комисията е трябвало да бъде сменен. Заради "други процеси" заявката на ГЕРБ, че е необходимо преформатиране на комисията обаче отложили това.
"По-скоро трябва да е някакъв институт. Тогава той не само ще информира, а ще прави анализи и научни изследвания, а не политически лакърдии, на каквито тази тема много често е жертва", заяви той.
Дебат по темата обаче трябва да има и извън парламента - с научната общност и агенция "Архиви".