София, Габрово, Велико Търново и Търговище - отличници за марки, патенти и култура (графики)
- Финансирането на науката расте, но патентите намаляват
- Габрово има традиции в областите, които изискват
- изобретения
- Институтът по роботика на БАН е първенец по
- регистриране на иновации
- Броят на големите библиотеки с над 200 хил. книги нараства
Габрово, Велико Търново и Търговище са трите български общини извън столичната, които са водещи по интелектуална собственост. Техническият университет – София, има най-много подадени заявки за полезни модели сред висшите училища, а в България
няма нито една община без свое читалище
Това са някои от фактите, разкрити в новия индекс на интелектуалната собственост в България – изследване на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), което ще бъде представено за първи път официално в сряда и занапред ще се съставя всяка година.
Индексът се прави за първи път не само в България, а и в Европейския съюз и е придружен от интерактивна карта, която показва състоянието на патентите, полезните модели, изобретенията и интелектуалната собственост в областта на литературата и художествените дейности във всяка община, разказа пред “24 часа” доц. Николай Крушков, ръководител на катедра “Интелектуална собственост и технологичен трансфер” в УНСС.
Индексът се състои от две части – единият обхваща постиженията в индустриалната собственост – регистрираните изобретения, полезни модели, промишлени дизайни и търговски марки. Другата част обобщава информацията за културната и творческата дейност: читалищата, издаването на книги, правенето на филми, броя на тв и радиооператорите и др.
Показателите са общо 23
и за да се избегне поставянето на столицата на първо място по всички, индексът е направен така, че обобщава информацията спрямо всеки 10 хиляди души от местното население.
Дори така София-град води убедително по всички показатели и има максималния индекс 100, но сред общините на второ място излиза Габрово с индекс 89,6 (виж графиката).
Обяснението е, че градът от над 100 години е център на новите технологии и в него
живеят много хора с технически познания
и иновативен дух. Той има свой технически университет и винаги е бил на челно място по изобретения и патенти. Доскоро в Габрово имаше развита мехатроника, електроника, инструментална и военна индустрия.
Високо в класацията са също Търговище, Велико Търново и други общини.
Ако се гледа само индустриалната собственост, на челни места освен столицата се класират също Сухиндол, Куклен, Пловдив, Божурище, Костинброд, Велико Търново и др. Характерното за повечето от тях е, че имат или развита индустрия, или са центрове,
в които са разположени индустриални зони,
т.е. има много производствени фирми накуп.
Като цяло обаче научно-развойната дейност в България буксува през последните години, посочва изследването. Независимо че финансирането ѝ расте през последните 5 години, броят на заявките за изобретения и за полезни модели системно намалява.
През 2020 г. например в България са дадени 1,023 млрд. лв. за научно-изследователска дейност, което е било 0,79% от БВП, на следващата година сумата нараства на 1,074 млрд. лв., през 2023 г. е вече 1,266 млрд. лв., а през 2024 г. е 1,467 млрд. лв.
Въпреки това броят на заявките за изобретения от 164 в годината на пандемията
вече е спаднал наполовина до 89
Същото се отнася и за полезните модели – те се стопяват за същото време от 467 на 258.
Основното обяснение в анализа, който придружава проекта, е, че икономиката на България е ориентирана предимно към сектори с ниска иновативна активност като туризъм, добивна промишленост и строителство, които не изискват кой знае какви технологични иновации.
Освен това нарастването на разходите за наука невинаги води до непосредствени успехи, защото е твърде възможно да се развиват фундаментални научни изследвания, които нямат голямо практическо приложение.
А и въпреки нарастването на средствата за такива дейности у нас сме все още твърде далеч от това, които развитите икономики дават за наука. Израел например отделя за това 6,02% от своя БВП, Южна Корея – 4,58%, а САЩ – 3,59%. Във
всички страни - членки на ЕС, процентът е над един,
в съседна Гърция например е 1,49%, а средното за ЕС ниво е 2,2% от БВП.
От всички показатели за индустриална собственост сме добре единствено с търговските марки – почти няма община, в която за последните 5 години да не е регистрирана поне една търговска марка. През 2020 г. у нас са регистрирани 3289 търговски марки, а 5 години по-късно техният брой е вече 3543.
През последните 5 години у нас са регистрирани общо 552 изобретения, като 292 от тях са на юридически лица, разположени в България, а 236 са на физически лица.
Сред юридическите лица с най-голяма активност е Институтът по роботика към БАН и Техническият университет - София. Рекордьор при физическите лица е Добромир Александров с цели 22 регистрирани изобретения за времето между 2020 и 2024 г.
Техническият университет - София, е рекордьор сред висшите учебни заведения - има 19 регистрирани изобретения при средно 1-2 на останалите висши учебни заведения (виж графиката).
За времето между 2020 и 2024 г. у нас са регистрирани 500 промишлени дизайна, като при тях водещи са частни фирми.
Регистрирани са и 18 409 търговски марки, като
рекордьорите са до една частни фирми
предимно в сферата на фармацевтиката и тютюневата промишленост. При търговските марки сред висшите учебни заведения най-много регистрации има Тракийският университет в Стара Загора.
Според изследването в нито една от общо 265 български общини не липсват читалища. Любопитното е, че техният брой почти не е намалявал - за пет години са закрити едва две от тях.
Като изключим столицата, в която действат 142 читалища,
общините с най-много такива културни институции са Стара Загора - 58, Сливен - 51, Тунджа и Кюстендил - по 40, Велико Търново - 39, а също и Добрич, Плевен, Търговище, Габрово, Шумен и Пазарджик.
Броят на големите библиотеки - тези с над 200 хиляди книги, в България се увеличава през последните пет години. Те са били 41, а вече са 49.
Производството на филми се възстанови от пандемията
Производството на филми в България се възстановило напълно от пандемията. И пълнометражните, и документалните и късометражни филмови ленти, които са произведени през 2023 г., са значително повече от тези през 2019 и 2020 г., показва изследването на УНСС (виж графиката).
Наблюдава се и ръст в броя на издадените книги. През 2019 са издадени 9516 заглавия, а през 2023 - 10 361.
Увеличава се също броят на музикалните колективи, на рециталите и концертите и на театрите. Броят на музикалните колективи през 2019-а е бил 52, а пет години по-късно е вече 76. През 2019 г. са били организирани 1103 рецитала и концерти, докато пет години по-късно те са били вече 4633.
През 2019 г. в България е имало 74 театъра, а през 2023 г. вече са 83.
Все още обаче е сравнително голям броят на общините, в които няма нито музикални колективи, нито театри, а и не се изнасят концерти.
Освен това има отчетлива тенденции броят на радиооператорите и на телевизионните оператори да намалява. От 128 през 2019 г. броят на тв операторите спада до 113 през 2023 г. Броят на радиооператорите също спада - от 82 на 73, като общините, на чиято територия е имало регистриран радиооператор, са били 38 през 2019 г., но днес вече са 33. Само в столицата обаче има регистрирани 35 радиоператора.
Има доста общини, в които има не по един, а по два и дори по три местни тв канала - Бургас, Димитровград, Русе и Ямбол. Дори в община като Асеновград има два тв канала.