За 20 г. от договора с ЕС цар Симеон пред “24 часа”: Това беше цел, която обедини нацията, време е да намерим нова такава
България изтегля подписването с два месеца по-рано - на 25 април 2005 г., по съвет на тогавашния премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер и така изпреварва референдумите в Нидерландия и Франция, които казват “не” на европейската конституция
Влизането на България в ЕС беше цел, която обедини цялата нация. Време е да потърсим друга такава цел в името на България! Винаги си спомням този ден с благодарност към премиера Жан-Клод Юнкер, който тогава настояваше да подпишем договора в Люксембург, а не по-късно в Брюксел. Оказа се, че е бил прав. След изборите в Нидерландия можеше и да не ни приемат. Трябва да сме по-прагматици.
С тези думи, изречени специално за “24 часа”, цар Симеон II отбеляза 20-ата годишнина от подписването на договора на България за членство в ЕС. На 25 април 2005 г. подписите си под документа слагат именно царят, тогава премиер, и президентът Георги Първанов. Правят го пред погледите на тогавашните министри на европейската интеграция и на външните работи Меглена Кунева и Соломон Паси.
Така България подписва договора си два месеца по-рано от планираното през юни 2005 г. в Брюксел, каквото предложение е имало от нашето правителство. А тогавашният български премиер Симеон Сакскобургготски се вслушва в ценния съвет на неговия приятел и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. През 2004 г. двамата имат не една среща или разговор във връзка с предстоящото членство на България в ЕС. Дали Юнкер е имал шесто чувство, или важна информация, за да настоява за избързването, обаче остава тайна и до днес.
Но е факт, че се оказва добър орисник за страната ни. Защото в края на май и началото на юни 2005 г. се провеждат два референдума - във Франция и в Нидерландия и жителите на двете държави казват “не” на европейската конституция, чуват се и гласове против разширяване на ЕС с нови членове. Макар референдумите да имат повече консултативен характер и формално и юридически да не обвързват правителствата на двете държави, резултатите им трудно могат да се игнорират.
Една от най-спорните теми по време на преговорите за членството ни в ЕС беше затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. “През есента на 2002 г. трябваше да вземем съдбовно за България политическо решение: да влезем ли в ЕС с тогавашната вълна на разширението или да отложим за незнайно кога. В ЕС далеч не всички бяха ентусиасти за членството на България и Румъния, включително и по бюджетни съображения. Огромният препъни-камък беше глава “Енергетика” и затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”, за което през предното десетилетие се бяха ангажирали няколко български правителства. За ЕС това беше червена линия”, спомня си Соломон Паси. Решението на кабинета е взето, а дни след това е договорена и годината за българското членство - 2007-а.