България е с втория най-нисък държавен дълг в ЕС

22.04.2025 15:14
ЕС СНИМКА: Пиксабей

Към края на 2024 г. съотношението на държавните дългове към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС възлиза на 81 на сто, а в еврозоната - на 87,4 на сто. И двата показателя отчитат спад спрямо края на третото тримесечие на 2024 г., когато държавният дълг бе 81,6 на сто от БВП на ЕС и 88,1 на сто от БВП на еврозоната. Това съобщи в най-новата си публикация европейската статистическа агенция Евростат.

Спрямо края на 2023 г., когато държавният дълг в ЕС бе 80,8 на сто от БВП, а в еврозоната - 87,3 на сто от БВП, нивото на задлъжнялост през последното тримесечие на миналата година обаче расте и в двете зони.

В края на 2024 г. общият държавен дълг се състои от дългови ценни книжа (83,4 на сто в ЕС и 84 на сто в еврозоната), от заеми (14,1 на сто в ЕС и 13,5 на сто в еврозоната), както и от валута и депозити (2,4 на сто в ЕС и 2,5 на сто в еврозоната).

Като процент от БВП в края на четвъртото тримесечие отпуснатите от правителствата на страните от ЕС заеми за други страни членки възлизат на 1,2 на сто в ЕС и 1,4 на сто във валутния съюз.

Най-високо съотношение на държавните задължения към БВП в края на миналата година регистрират Гърция (153,6 на сто), Италия (135,3 на сто), Франция (113 на сто), Белгия (104,7 на сто) и Испания (101,8 на сто), а най-ниски - Естония (23,6 на сто), България (24,1 на сто) и Люксембург (26,3 на сто).

Най-голямо увеличение на дълговете спрямо БВП през четвъртото спрямо третото тримесечие отчитат Полша (+2 процентни пункта), Румъния и Швеция (по +1,6 п.п. всяка), Малта (+1,5 п.п.) и Нидерландия (+1,2 п.п.). С най-голям спад на дълговете са Гърция (-4,7 п.п.), Кипър (-4,1 п.п.), Испания (-2,5 п.п.), Дания (-2,3 п.п.), Португалия (-2,2 п.п.), Унгария (-2,1 п.п.) и Хърватия (-2 п.п.).

През четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база шестнадесет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП, а единадесет - намаление.

С най-голямо годишно увеличение е Румъния (+5,9 п.п.), Полша (+5,7 п.п.), Финландия (+4,5 п.п.), Словакия (+3,6 п.п.), Естония (+3,4 п.п.), Австрия (+3,3 п.п.) и Франция (+3,2 п.п.), а с най-голямо намаление Гърция (-10,3 п. п.), Кипър (-8,6 п. п.), Хърватия (-4,3 п. п.), Испания (-3,3 п. п.), Португалия (-2,8 п. п.), Дания (-2,5 п. п.) и Ирландия (-2,4 п. п.), съобщава БТА.

Други от От страната и света

Трима пловдивчани обвинени в Битоля, че изкупуват народни носии

Било незаконна търговия с вещи, които са под защита като част от културното наследство Трима българи са обвинение в РС Македония, че изкупуват народни носии

Преодоляването на стълби вече не е проблем за инвалидните колички

Пловдивската "Добролетие" има мисия - да подобри живота на най-уязвимите Преодоляването на стълби вече не е проблем за хората в инвалидни колички благодарение на стълбищните катерачи

Росен Желязков ще участва в срещата на върха на държавите по Източния фланг

Министър-председателят Росен Желязков ще вземе участие в първата среща на върха на Източния фланг, която ще се проведе на 16 декември 2025 година. Това съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет

Определиха изпълнителите за трите обособени позиции за пътнически жп превози

Либерализацията в сектора на пътническите железопътни превози със сигурност ще продължи. Това заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов в предаването „Лице

Цветелина Пенева, ЦИК: За читави промени в Изборния кодекс трябва консенсус между партиите, не става за няколко месеца

За читави промени в Изборния кодекс трябва консенсус между партиите, не може такива промени да се правят за няколко месеца. Това каза пред БНТ зам.-шефката на обществения съвет към ЦИК Цветелина

>