Вижте костюмите, които Пиеро Фарани уши на легендите в киното
Какво общо имат Джейн Фонда и Марчело Мастрояни с един архив в римските покрайнини?
До Виа дел Подере Чезаре, в западните покрайнини на Рим, може да стигнете само с навигатор. Ако не е надписът „Шивашка работилница „Фарани", отвън нищо друго не подсказва, че тук всъщност се съхранява едно истинско съкровище от платове и материи. Става въпрос за скъпоценните костюми, облекли героите от филми, от театрални и оперни спектакли, които са написали историята на италианската култура. Излезлите изпод ръцете на сръчни занаятчии и шивачи творения заемат площ от няколко хиляди кв.м. Те идват от историческото ателие „Фарани", което сега се намира в централния квартал „Трастевере" и където и днес майстори на шева и кройката творят за киното, телевизията и операта.
Якопо Джелоне, който от няколко години отговаря за ателието „Фарани", и дирижира работата на шивачи и кроячи, ни разхожда по подобие на гайд из неговия архив. Тук всичко е разделено по епохи и периоди. Общо 100 хиляди артикула – от костюми и рокли до кърпички, воали, престилки, шалчета, висят по закачалки или пък са затворени в рафтове и ракли. Зад всеки предмет се крие не само много часове труд, а и история. В този склад на практика се съхраняват творенията, родени благодарение на реализираната мечта на Пиеро Фарани. Това е магьосникът на шевовете и кройките, обличал най-големите имена на киното - от Марчело Мастрояни до Лаура Бети, Тото, Ричард Бъртън и Пазолини. Всяка нишка коприна, всяко копче, всяка бродерия разказва част от историята на модата, киното и италианската култура. Всеки от тези предмети е бил носен от персонаж във филм, превърнал се в мит. Сега тези дрехи висят „тихо" по хиляди закачалки, покрити с платнени кърпи, за да не се прашат. Достатъчно е малко въображение, за да накарате тези предмети да оживеят и да говорят.
Какъв е например онзи син фрак? Същият, който беше носен от Марчело Мастрояни в „Интервю"на Фелини. А бялата рокля с пайети? С нея беше облечена балерина в телевизионното шоу „Канцонисима" през 60-те години. А онова дълго палто? Не беше ли носено от Градиска в „Амаркорд" на Федерико Фелини? Всички тези дрехи днес съставляват паметта на италианското кино и култура. Гледайки историческия архив на „Фарани", си представяте как се е вълнувала публиката, гледала навремето черно-белите кадри на телевизионните програми под звуците на Мина.
Зад всичко това всъщност стои, освен всички други, и един човек, който с помощта на игли и конци превръща мечтите в реалност. Пиеро Фарани пристига от Торино в Рим през годините на икономическия бум. Това е период на творческо и културно възраждане, който превръща италианската столица в Холивуд на река Тибър. Плътният тембър и разпознаваемият глас на Фарани не остават незабелязани от РАИ. Съдбата му обаче се променя заради срещата му с друг човек -с майстора на костюмите Данило Донати. Той го отвежда в шивашкото ателие "Анамоде", където Фарани бързо разбира, че платовете, бродериите и шевните машини ще станат второто му призвание.
След шест години работа през 1962 г. Пиеро открива своята собствена шивашка работилница на улица „Мацини" до РАИ. Първата му продукция е за „Хамлет" под режисурата на Франко Дзефирели и с костюми на Данило Донати. От този момент нататък името му става синоним на елегантност и изтънченост, а дрехите му – на дискретен, но неоспорим лукс.
Пиер Паоло Пазолини го кани за почти всичките си филми (с изключение на „Медея"). Следва и сътрудничество с Федерико Фелини, и по-специално за филмите „Казановa"и „Клоуните. Нова глава в историята на костюмите за киното написва и чрез филма „Барбарела" на Рожер Вадим с Джейн Фонда. Тези костюми се превръщат в икони на модата и все още се цитират в учебниците. И вълнената риза на Тото в „Птичища и птички" на Пазолини e изработена от Фарани, така както и средновековните дрехи на Роберто Бенини и Масимо Троизи в „Не ни остава нищо друго, освен да плачем"– те са още в съзнанието на всички.
С течение на времето шивашкото ателие „Фарани" променя посоката си. Когато италианското кино през 70-те години започва да губи от блясъка си, Фарани се обръща към операта и театъра. Днес ателието се ръководи от Луиджи Пиколо, избран от Фарани за негов духовен наследник. Човек на киното, влюбен още като момче в „8½"на Фелини, Пиколо вдъхва нов живот на ателието, като се фокусира върху историческите изследвания и съхранението на огромното наследство на работилницата.
Шивашкото ателие „Фарани" и днес облича едни от най-известните актьори от филмите на режисьори като София Копола, Тим Бъртън, Дейвид Линч ( „Дюн" от 1984 г.), Марко Белокио, Серджо Рубини и т.н.
Каква е съдбата на костюмите, след като филмът, за който са сътворени, свърши? Те се връщат в работилницата и могат да бъдат наемани впоследствие и за други творби или изложби. Наемът им в този случай е по-нисък от първоначалната цена. Много от американските продукции обаче предпочитат да купуват изработените за тях дрехи, защото смятат, че може да живеят още много години. По-голяма част от десетките часове работа за всеки костюм е ръчна. Тук личи и майсторството на италианския шивашки занаят. А и как иначе? Може ли да си представите близък план на средновековна или ренесансова дреха, на чиято якичка се вижда машинен шев?