Пари от държавата важни само за 11,18% от бизнеса (Графики)
- Половината от компаниите не смятат, че влизането в Шенген им оказва влияние
- Приемането на еврото е отрицателно за микрофирмите, но за малките, средните и големите е приемливо
Съвсем малка част от бизнеса разчита на обществените поръчки като източник на приходи. Това показва проучването “Бизнес барометър” на УНСС сред ръководителите на фирми. От тях 11,8% посочват поръчките като пречка в дейността им.
В същото време доверието в държавата не е особено високо, защото 55,8% от анкетираните смятат, че обществените поръчки са нагласени и само 7,5 на сто са отбелязали, че са честни.
По-голямата част от компаниите не чакат пари и от плана за възстановяване
- 21,4 на сто от мениджърите отговарят, че не са запознати с мерките в него, 18,3 на сто не могат да преценят, а 14,1 на сто имат слаби познания. 45,4 на сто смятат, че имат пълната информация. За въздействието на мерките в плана върху бизнеса 39,8 на сто не могат да отговорят, близо 11% го определят като отрицателно, а близо 30% казват, че няма да има ефект. Положително са отговорили около 20%.
Според проф. Симеон Желев - ръководител на проекта “Бизнес барометър”, недоброто познаване на мерките по плана се дължи на липсата на информационна кампания.
Влизането на България в Шенген се оказва благоприятно за 35,3% от анкетираните. 37 на сто са отговорили, че не виждат отражение, 15,9 на сто не могат да преценят, а 5,3 на сто го оценяват като отрицателно.
За въвеждането на еврото фирмите са разделени, като преобладаващото становище е, че няма да се отрази на бизнеса им (27%). 17 на сто посочват, че този въпрос не ги интересува.
Върху отговорите за ефекта от еврото оказва значение големината на компаниите. Микрофирмите са песимистично настроени - 26,9 на сто от тях смятат, че няма да се отрази, а 48,7% го оценяват като отрицателно.
При малките и средните фирми близо половината смятат, че еврото ще повлияе положително. Между 31 и 35% са отговорили, че няма да има отражение. Големият бизнес е най-добре настроен към приемането на еврото - за близо 2/3 от фирмите е положително.
Проучването показва още, че за основна част от компаниите през 2024 г. не е имало съществени промени за бизнеса им, а за 21,4% тя е била по-лоша.
Като цяло очакванията за 2025-а са положителни,
43 на сто смятат, че ще е по-добра от 2024 година,
38 на сто - че ще е същата, а 19 на сто - по-лоша.
Най-оптимистично са настроени големите компании с над 250 души персонал, 46 на сто от тях залагат за успешна година. Най-малък процент оптимизъм има при микрофирмите - 24% смятат, че ще е по-лоша.
Според проф. Желев най-малките се притесняват от промените на средата, както е и при децата. Заключението е, че общата картина за тази година са
предимно оптимистични очаквания,
следвани от неутрални и песимистични.
По отношение на отделни елементи на бизнес средата оценката на компаниите е противоречива. За два от тях очакванията са оптимистични. Това са търсенето на стоките и услугите и възможностите за наемане на качествена работна сила.
За други два са песимистични, макар и слабо - данъчната и осигурителната тежест. За останалите три са неутрални - цените на пазарите, на които работят, конкуренцията, достъпа до кредити и други финансови източници.
Бюрокрацията - сред големите проблеми
Корупцията, достъпът до кредитиране и нагласените обществени поръчки не са сред основните проблеми за бизнеса. Най-голямото затруднение, както в. “24 часа” вече писа, е намирането на квалифицирана работна сила. Най-много това се отразява на големите компании - 61 на сто са го определили като проблем номер 1, първи е и за средния и малкия бизнес.
Голямо затруднение, посочено на второ място, са административните и бюрократични пречки. Държавните правила и свръхрегулации тежат най-много на малките фирми. Класиралата се на трето място нелоялна конкуренция е посочена най-мното от микро- и малките фирми - съответно 42,5 и 40,5 на сто. Цените на енергоносителите са чак на четвърта позиция като затруднение.
Сред 13 проблема, които са очертали фирмите, корупцията е на пето място отзад напред, след нея е конкуренцията на чуждестранните компании, силата на търговските вериги и на последно място - достъпът до кредити.