Троен ръст на възнагражденията в строителството за 10 години (Графики)
Броят на заетите в сектора обаче намалява
Ръстът на строителната продукция у нас за миналата година надвишава този на БВП за същия период. Ако през 2024 г. българската икономика отчита 2,8% растеж на годишна база, то строителната продукция се покачва с 3,9%, показват данни от публикувания доклад от Камарата на строителите в България.
Цифрите изглеждат доста оптимистични - в самото строителството има увеличение от 20,2% на годишна база. През цялата година фирми от бранша, работещи на българския пазар, са
произвели продукция за 24 млрд. лв.
Най-голям темп на нарастване - 33,9%, има в строителството на инфраструктура - пътна, енергийна, водна и друга. Но този необичайно висок ръст показва нещо друго. Точно през 2023 г., с която се прави сравнението, в България почти нямаше инженерно строителство. Новият програмен период по оперативните програми едва набираше скорост. Националният план за възстановяване и устойчивост все още не беше задействан пълноценно, а националната програма за общинска инфраструктура бе само идея, която стартира истински едва през 2024 г.
Всъщност, ако се гледат данните за 10 години назад, у нас е имало поне четири години, в които обемът на строителни дейности е бил по-голям от този през 2024 г. (Виж инфографиката.)
Например през 2015-а родните строители са изпълнили проекти за 8,5 млрд. лв., т.е. с милиард и половина повече, отколкото през 2024 г., независимо че цените за този почти 10-годишен период са нараснали значително.
Дори строителството на сгради през 2015 г. е било по-малко, отколкото на пътища, докато през последните три години беше точно обратното.
Рекордът през 2015 г. има своето логично обяснение - това беше втората година от програмния период на европейските фондове 2014-2020 г. Обикновено точно по това време големите проекти започват да се изпълняват или поне са напреднали значително и вече има плащания по тях, които увеличават обема на отчетеното строителство.
Другият фактор, който безспорно влияе на отчетените обеми, е поскъпването - и общото, и в самия строителен сектор. Повишените цени на материалите обаче е само един от факторите, още повече че най-силната инфлация в бранша, достигаща 50% на годишна база по отношение на строителните материали, беше през периода 2021-2023 г.
Оскъпяване на строителството през последните години идва и от разходите за заплати.
Според данните на строителната камара, ако през 2014 г. работодателят в този сектор на икономиката е плащал средно 5,86 лв. за един отработен час на наетите по трудово правоотношение, десет години по-късно сумата вече е 15,19 лв., т.е. три пъти по-голяма.
Оказва се, че разходите на предприемачите за труд през 2024 г. са 3,1 млрд. лв., докато
10 години по-рано са били около три пъти по-малки
- 1,3 млрд. лв. Това се случва, без да има каквото и да било нарастване на броя на отработените часове на един нает - през 2014 г. те са били 1698, а през 2014 г. - пак 1698.
Друга ясно очертана тенденция е, че броят на хората в този сектор намалява. Този спад на годишна база е с 6,9%, но наетите по трудово и служебно правоотношение през 2024 г. са били съвсем малко повече от годината на пандемията - 2020 г., когато строителството бе замряло.
Като дял от всички наети в България те все още са 5,5%, но това се дължи на факта, че броят на кадрите в икономиката ни по принцип намалява.
Средната годишна работна заплата в бранша през 2024 г. се е увеличила със 17,4% на годишна база при среден ръст на заплатите за всички заети в България от 13,9%. (Виж инфографиката.)
Това се случва за пореден път от няколко години насам.
Годишната заплата в строителството е 21 963 лв.,
т.е. 1830 лв. месечно. Това поставя сектора по средата в таблицата със средните заплати по отрасли, докато дълги години беше по-скоро в долната половина.
Чуждите инвестиции в сектора са пренебрежимо малки - едва 23,9 млн. евро и намаляват с 80% в сравнение с предходната година. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи също намаляват с над 30% на годишна база и са 1,6 млрд. лв.
От данните излиза също така, че този сектор на икономиката е достигнал един връх, след който обаче по всичко личи, че идва известен спад.
Например строителството на сгради е достигнало своя рекорд до момента - през 2024 г. са построени сгради за приблизително 9,4 млрд. лв. и това заема 38,4% дял от общата строителна продукция.
Тук най-същественият дял са жилищните сгради и активният имотен пазар в момента и особено продажбата на нови жилища го доказват. Но в същото време, макар започнатото ново строителство през 2024 г. също да е голямо, издадените през миналата година разрешителни особено за нови жилищни сгради намаляват.
През цялата година общинските власти у нас са издали общо разрешителни за строеж на 7786 нови сгради с 39 834 жилища в тях с обща разгъната площ 4,6 млн. квадратни метра. Броят на разрешителните намалява на годишна база с 4,6%, жилищата в тези сгради намаляват с 15,8%, а площта им - с 14,2%.
Единствено в Пловдив и в Стара Загора има лек ръст на разрешителните, но макар че са големи градове, техният жилищен пазар не може да се сравнява със софийския, на който спадът на новите разрешения е с 15% за последната година.
Но и при разрешителните за нови административни, производствени и търговски сгради има спад.
Цикличността е нещо характерно за строителния и за имотния пазар и това, че предстои тенденциите да се обърнат, личи и от данните за въведените в експлоатация нови сгради през 2024 г. Като цяло те са по-малко от тези през 2023 г. Ако през 2023 г. са били готови 5419 нови сгради у нас, през 2024 г. техният брой намалява на 4620, или с почти 800.
Този спад се получава най-вече от строителството на нови къщи, но и при новите жилищни кооперации има 14,7% спад на годишна база. При това изобщо не може да се говори, че се строят по-малко, но пък по-големи сгради, защото при броя на жилищата спадът е с 19,8%, а при площта им дори е 24,8%.
С други думи, по всичко личи, че на строителния фронт предстои едно пренасочване от сградите към инфраструктурата.