КНСБ настоява за увеличение на заплатите с 10-15% в няколко сектора
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) настоява за увеличение на заплатите с 10-15 % в няколко сектора, подкрепяме искането и за ръст на възнагражденията в обществените медии – БНР, БНТ и БТА. Това каза в Благоевград президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на първия в страната синдикален клуб.
За увеличение на заплатите на всички проблемни сектори са необходими не повече от 200 млн. лв.,каза Димитров и посочи, че сред рисковите сектори са здравеопазване, транспорт, земеделие, обществените медии. Минималните увеличения от 10% - 15%, които заложихме, трябва непременно да станат, защото, ако не станат те, ще имаме стачни действия, допълни Пламен Димитров.
Постоянна защита на работниците при кризи е необходимо да се въведе в Кодекса на труда, каза още президентът на КНСБ.
Това, което става в момента в света, ще засегне работни места и в България. Много държави въведоха платена подкрепа на заетостта по подобие на SURE. Помните мярката 60:40 по време на ковид пандемията, при която държавата плащаше половината заплата и спасихме 120 хил. работни места. Искаме такава мярка да се отваря, когато идват ударите, а те идват – поради мита, спад на производството или други фактори, да сме готови и да има автоматизъм, а не всеки да се моли за подкрепа. Да, това ще струва средства, но има възможност да се търси решение на европейско ниво през всички механизми за противодействие, които ЕС ще предвиди, каза Пламен Димитров, пише БТА.
За гарантиране на правата на работещите, освен мярката за защита при кризи, трябва да се направи законодателна промяна, свързана с харченето на публични средства, категоричен е Димитров и поясни: „Ние отадвана настояваме в Закона за обществените поръчки да залегне изменение, което произтича от чл. 9 на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне, който получава публичен ресурс, трябва да зачита правата на работниците и да има сключен Колективен трудов договор. Така обществените поръчки ще имат адресат, публичност, прозрачност. Това в България не е гарнатирано през Закона за обществените поръчки. Държавата вече е длъжник и трябва да гарантира пред европейските институции, че ще постигне 80% покритие с колективни договори, което произчита от директивата. Няма как това да стане от самосебе си, трябва осъзнат политически и институционален натиск, за да се случи“, обясни Пламен Димитров.