Бизнесът притеснен от липсата на хора, но доволен от лесния достъп до пари (обзор)
УНСС възроди "Бизнес барометър", анкети с 34 въпроса към ръководители на 800 фирми
Минимум опасения за кредитите, за цените на тока и за нарастването на мощта на веригите
Най-големият проблем на бизнеса е трудното намиране на качествена работна сила - 48,6% посочват това като основно затруднение. След него по тежест се нареждат административните и бюрократични бариери и нелоялната конкуренция.
Това показва анкета сред ръководители на 800 компании от микро--, малкия, средния и големия бизнес. Тя е направена в рамките на възродения от УНСС бизнес барометър. Ръководителят на проекта проф. Симеон Желев припомни, че проучването се е правело от 1999 до 2011 г. След това спира заради финансови причини, но скритата е, че предишни ректори
се притеснявали да не се разтревожат
правителствата
от подобни анкети с бизнеса.
Сегашният ректор на УНСС проф. Димитър Димитров откри представянето на възродения бизнес барометър и си пожела университетът да учреди награда за фирмите.
Сегашното допитване показва, че най-малки притеснения бизнесът има за достъпа до кредити и други финансови източници - 6,6%. 11,8 на сто имат проблем с нагласени обществени поръчки и 13,1 на сто - с нарастващата сила на търговските вериги.
Посочените проблеми се наблюдават при всички видове фирми, но тяхната сериозност варира в зависимост от размера на компаниите.
При големия бизнес затруднение номер 1 е намирането на качествени работници и служители,
на второ място са повишените
цени на енергоносителите
и на трето - конкуренцията на чуждестранни производители.
При средните компании първият проблем също е намирането на работници и служители, на второ място са посочили неблагоприятната макросреда.
Малките фирми се мъчат основно с административни и бюрократични бариери, с нелоялна конкуренция, законови несъвършенства, нагласени обществени поръчки. При тях като проблем се появява и достъпът до кредити.
При микрофирмите най-голямата спънка е нелоялната конкуренция, следвана от осигурителната и данъчната тежест, корупцията, нарастващата сила на търговските вериги, трудния достъп до кредити и други финансови източници.
Състоянието на бизнес средата през 2024 г. спрямо 2023-а не се е променило. 37 на сто от запитаните ръководители на фирми считат, че миналата година все пак е била по-добра, каза проф. Галина Младенова от изследователския екип.
Проф. Симеон Желев цитира данни от проучването, според които 43 на сто от запитаните
очакват 2025 г. да е по-добра
от миналата. 38 на сто смятат, че ще е същата, прогнозата на 18,8 на сто е 2025 г. да е по-лоша.
Очакванията при микрофирмите са по-песимистични, отколкото при малките, средните и големите, каза проф. Желев.
Той запита кой най-много се страхува от промяна на средата, и сам си отговори - децата. Така било и с
микрофирмите, които имат най-големи
притеснения от промените
Песимистични са нагласите за търсенето на стоки и услуги и за възможността за наемане на качествена работна ръка, а по отношение на данъчната и осигурителната тежест те са отрицателни, сочи проучването.
Оценка на текущото състояние на българските фирми и бизнес средата показва, че като много добри са оценени контролът и отчетността - 43,7 на сто от мениджърите смятат така, 42,3 на сто от бизнеса ги оценяват като добри, а задоволителна оценка дават 14 на сто.
Следващ най-висок процент за много добро състояние е конкурентоспособността на продуктите, така са я оценили 38,4 на сто от анкетираните шефове на фирми. 45,8 на сто я смятат за добра, а като задоволителна - 15,8 на сто.
79,5 на сто от фирмите оценяват производственото и технологичното си оборудване като много добро и добро, а като незадоволително - 20,5%.
Качеството на работната сила е много добро за 32,4 на сто от шефовете и добро - за 43,3 на сто от тях.
Финансовото състояние е много добро едва за 25,6 на сто от фирмите и добро за 49 на сто от собствениците им.
Равнището на работната заплата е много
добро едва за 17,1 на сто от работодателите,
за 47,4 на сто е добро и за 35,5 на сто - задоволително. Проф. Желев засега няма обяснение за тази оценка.
Странно е, че бизнесът не смята, че еврото ще окаже въздействие върху дейността му.
27 на сто от фирмите смятат, че въвеждането на еврото няма да се отрази на състоянието им. 16 на сто нямат изградено становище, посочи проф. Желев. При микрофирмите има оценка за леко отрицателно отражение от въвеждането на еврото, добави той.
Едва към 20 на сто от бизнеса са запознати с плана за възстановяване и устойчивост, показва още проучването.
l