21 хил. българи от проверени 508 хил. са били свързани с Държавна сигурност
Над 508 хиляди лица за 18 г. са проверени за принадлежност към Държавна сигурност от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това каза в националния пресклуб на БТА Евтим Костадинов, председател на комисията, по повод 18 години от създаването на комисията. За този период комисията е установила принадлежност към ДС за над 21 хиляди лица, като над 16 хиляди са обявени. За починали лица не се обявява принадлежност към ДС, обясни той несъответствието между установени и обявени лица.
С голям консенсус 40-ото Народно събрание прие през 2006 г. Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, припомня БТА. "През април 2007 г. отчетохме, че започваме с нулево доверие на обществото, нулева материална база, нулево съдържание на архивни документи и огромното желание на членовете на комисията да започнем работа и да постигнем резултати. През 2007 г. започнахме да работим с много нисък бюджет", допълни той.
До 2010 г. Комисията по досиетата е успяла да изгради материалната база, да приеме архивни документи, да извърши проверки за принадлежност. Създадена е и читалня, за да може и гражданите да имат достъп до архивни документи. Към 2025 г. в комисията има над милион и половина архивни дела, над 2,5 млн. карти и картони, филмови документи, документи на електронен носител, филмови материали и др.
Костадинов посочи още, че комисията е работила със 17 правителства, от които осем редовни и девет служебни правителства, както и с трима президенти. Той изрази признателност към президента Росен Плевнелиев, който успял да възпре опитите на службите да оказват натиск върху комисията и разпоредил до края на 2013 г. всички архиви да бъдат предоставени на комисията. Комисията е имала най-добро сътрудничество с омбудсмана Гиньо Ганев.
Комисията успя да навърши 18-годишна възраст и поставям оценка „много добър", но има определени обстоятелства и факти, които не позволиха да достигнем до максималната оценка по шестобалната оценка, добави Костадинов.
Ние сме доста по-различни от останалите комисии, каза Екатерина Бончева, член на комисията, по повод ситуацията с изборите на председатели на регулаторите. По думите ѝ комисията не работи в хипотезата на мандатност.
Не всичко от архивите е унищожено в годините назад, допълни тя. През 2016 г. е прието допълнение в закона, според което ДАНС изисква от комисията информация за лицата, които кандидатстват за работа в тази агенция. Нямаме обратна връзка, но разчитаме на тяхната съвест, допълни тя. По думите на Бончева остава голям проблем отказът на Българската православна църква да предостави каквито и да било списъци на лицата, които трябва да бъдат проверени – хората в манастирите, висшият клир, църковните настоятелства. От комисията са изпратили 12 писма до БПЦ, но не са получили отговор.
Когато ни се даде възможност да надникнем в прехода след 1990 г. и да установим кредитните милионери и приватизацията, ни се позволи да се открие много сериозна страница от историята ни, която изисква много задълбочаване, каза Борис Михайлов, член на комисията. Така можем да разберем какво се случи в тези тъмни години, а ние продължаваме да обявяваме лица, които са участвали в приватизацията и се оказа, че те са изключително много, каза още той.
Комисията ни участва в проект „Отключени гласове", в рамките на който в различни градове пред гимназисти представяхме български и германски филми и имаше доста интересни дискусии, но стигнахме до извода, че учениците почти нищо не знаят за тази част от историята ни, каза Иванка Жекова, член на Комисията.
Нашата комисия е единствената, която два пъти се отчита пред Народното събрание, каза Мариана Даракчиева, секретар на комисията и допълни, че докладът за работата ѝ е публикуван на сайта на комисията, допълни тя.