България може да понесе санкции заради неправилно прилагане на европейските закони за минералните води
Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че България е прилагала неправилно европейското законодателство относно минералните води.
Решението му означава, че България трябва да оправи нормативната си уредба в най-кратък срок, защото ако прецени, че държавата не се е съобразила със съдебното решение, Европейската комисия може да предяви нов иск, с който да поиска налагане на имуществени санкции, пише Lex.
В днешното си решение Съдът на ЕС констатира, че България не е спазила разпоредбите на Директива 2009/54 в три насоки. Първо, като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание. Второ, като не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено името на извора. И трето, като е разрешила използването на термина „изворна вода" за вода, която не отговаря на съответните условия за това.
Процедурата срещу страната ни тече от 2020 г. Основният проблем е, че България не е транспонирала правилно в българското право понятието „извор", така както е тълкувано от Съда на ЕС.
СЕС днес припомня, че понятието „натурална минерална вода от един и същ извор" в директивата трябва да се тълкува в смисъл, че означава натурална минерална вода, която е „експлоатирана от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността и произлиза от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище", ако на всички тези точки на излизане на повърхността тази вода притежава идентични характеристики с оглед на критериите, посочени в Директивата".
Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели от 2004 г. обаче забранява пускането на пазара под повече от едно търговско наименование, на натурална минерална вода, добивана от един и същ водоизточник. Това понятие е дефинирано от допълнителните разпоредби на наредбата като „съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения".
„С оглед на своето съдържание тези национални разпоредби, с които предлагането на пазара под повече от едно търговско описание се забранява само за натурални минерални води, добивани от един и същ водоизточник, са в противоречие с текста Директива 2009/54, така както се тълкува от Съда. То изрично изключва всякаква тъждественост между понятията „извор" и „точка на излизане на повърхността", изтъква Съдът на ЕС.