Трябва ли да има изключения от закона заради политически риск
Съвсем не се радвам на днешното съдебно решение, с което Марин Льо Пен беше (неокончателно) отстранена от участие в президентските избори през 2027г., поради осъдителна присъда за отклоняване на публични фондове*.
Смятам, че това решение носи огромен политически риск за Франция и съответно - за цяла Европа. Най-вече риск от рязка поляризация на общественото мнение в момент, в който "Националния сбор" на Льо Пен прави значителни - не коментирам дали искрени, не знам - усилия за "нормализация" на позициите си и вътре във Франция, и в ЕС.
Стои обаче и обратният въпрос - Франция е установена и безспорна правова държава. Никога политиците на високи позиции не са били имунизирани срещу наказателно преследване. Напротив - през годините бяха съдени и осъдени, измежду много други, Ширак, Жюпе и Саркози - двама президенти и премиер. Днешният премиер Байру беше пет години извън голямата политика само заради обвинение, като присъдата му се размина на косъм, а няколко висши функционери на партията му бяха осъдени.
Та въпросът е - трябва ли да има изключения ПОРАДИ политическия риск? Ако са налице доказателства за отклоняване на обществени средства, трябва ли съдът да се влияе от възможната обществена реакция и политическите последици? Много труден въпрос, без еднозначен отговор. Като юрист отговорът е лесен - не, законът е еднакъв за всички. Като политик ми е по-сложно - не защото оспорвам върховенството на правото и разделението на властите, а защото крайната политическа поляризация е основният риск пред конституционната демокрация, която ги поддържа.
*Не се радвах и на касирането на първия тур на изборите в Румъния, но то е доста различен случай на много нива.
(От фейсбук)