Кристиан Вигенин от дете обича пчелите, но 2 дни ходил в парламента с устни като на миска след ужилване
Познава характера на всеки от кошерите си, вади мед за семейството и приятели
Едни ходят на риболов, други на танци, трети рисуват или пеят, четвърти спортуват - хобита най-разнообразни. Други пък посвещават свободното си време на кучета, котки, рибки, гущери и други домашни любимци. Тези на евродепутата Кристиан Вигенин обаче са нетрадиционни - пчели. Повечето познати не могат да разберат как така политикът, разделящ времето си между София и Брюксел, използва всяка свободна минута, за да отскочи до вилата и да нагледа кошерите си. Но пък обичат да похапват от меда, който вади от тях.
“Обичам животните, а пчелите са ми много интересни. Поради голямата ми натовареност в работата не мога да си позволя да отглеждам домашен любимец, който изисква ежедневни грижи. При пчелите е различно - хем се грижиш за тях, хем през повечето време те сами се грижат за себе си. А и са важни за природата и за хората, от тях зависи и опрашването, и съществуването на 80% от растенията на земята. Краят на пчелите ще означава край и на човечеството”, казва Вигенин.
Обича да наблюдава пчелите - начина им на живот, организацията на работа, чете много за отглеждането им. Като депутат дори проучи законодателството на сектора в ЕС, САЩ и Китай и инициира разговори за нов Закон за пчеларството. Но кратките мандати на последните няколко парламента така и не позволиха да се стигне до темата. Сега ще я постави пак пред колегите си.
Страстта му към пчелите е от дете. Вуйчо му бил пчелар и малкият Кристиан обичал да се върти около него. Дори искал да има свой кошер на терасата в семейния апартамент в центъра на София, но не му позволили.
Като голям обаче реализирал мечтата си и две години гледал пчели в София. Всичко започнало преди 6-7 г., когато пчелар от Ямболско, откъдето дълги години Вигенин бе депутат, му подарил две пчелни семейства. Последвала цяла сага по изкарване на разрешително от общината, защото в България, за разлика от много европейски държави, няма регламент за това. Но в крайна сметка
пчелите заживели на терасата - точно пред френския прозорец на хола му
Всяка сутрин депутатът си пиел кафето, наблюдавайки домашните си любимци - как излитат, влитат, носят прашец. А софийският им мед бил много вкусен.
В един момент пренесъл кошера на вилата и вече са 4 на брой. В един има между 80 и 100 хиляди пчели. Миналата година заради всички избори и политически трусове не успял да им обърне достатъчно внимание, но сега се е захванал по-сериозно. Но пък за първи път намира празен кошер, а обяснение за изчезването на пчелите няма. Чел много за т.нар. синдром на празния кошер, но причините може да са много - акари, умиране на пчелата майка, дезориентация заради пестициди и др.
Няма заковани правила, всеки пчелар има своето виждане как да се грижи за кошерите. А Вигенин е убеден, че не трябва да се бърника много-много при пчелите, които си имат навици и са страшно чисти в грижата си за кошера.
“Много преди нас да ни има, те са оцелявали и си знаят най-добре какво им трябва. А не човекът да им казва - ще ви разместя рамките, ще сложа храна, ще ви стопля... привърженик съм на минималната намеса в живота на пчелите”, казва той. Захранва ги малко през януари и февруари, за да не умрат от глад в студа. Една година покрай партийни ангажименти закъснял и загубил единия си кошер. Но човек се учи.
Е, ако искаш да изкараш голямо количество мед, то си е наука. Но той е любител и няма за цел да им вземе и последния мед, а след това да ги храни със захар. Вади колкото за лична консумация и за подарък на приятели. Две години поред подарявал на колегите си от групата в парламента.
Кошерите му са по специална технология - купил ги от интернет и когато пчелите ги напълнят, има система, по която медът изтича директно в бурканчето. Не трябва да вади пити, да центрофугира меда.
За всички тези години само веднъж е пострадал от пчелите си
Познава си кошерите и знае как да подходи към всеки от тях. “Човек си мисли, че всички кошери са еднакви, но не е така - всяко семейство си има собствен характер. Някои са много кротки и можеш да отваряш кошера им без защитни средства. Други обаче са изключително агресивни. Като знаеш как да подходиш към тях и си спокоен, всичко е точно. Ако обаче те усетят, че си напрегнат, стават агресивни”, разказва той.
Е, случват се и грешки. Като тази преди 4 години, непосредствено след пандемията от ковид. Вигенин правел нещо по кошерите, а по невнимание мрежата на костюма му се била залепила за лицето му. И една от пчелите се прицелила право в него и го ужилила по устата. Устните му веднага се надули, сложил лед, но на следващия ден изглеждал като да е току-що излязъл от разкрасителна процедура.
Затова отишъл на работа с маска на лицето
Но повечето от колегите му депутати не повярвали, че е пострадал, а решили, че наистина си е правил някакви процедури на устните. Два дни работил с маска в парламента, докато спадне отокът.
Всъщност Вигенин от дете обича да е сред животни и растения. Преди да стане първокласник, изкарвал повечето време при родителите на майка си в елховското село Бояново. От дядо и баба научил много - може да оре с плуг и магаре, да коси с класическа коса, да се грижи за животни и да работи в градината.
Когато тръгнал на училище в София, много обичал да ходи на пазара и да купува животинки, които да носи на село. Поставял семейството си пред свършен факт, като изненадвал баба и дядо със зайчета, патета, гъски, които да гледат на село. А в столицата се грижел за рибки и за кучета, няколко поред.
Обича да е сред природата, при екскурзиите си често си събира семена (или купува такива) и сам си сади растения. В кабинета си у дома е оформил кът с миниоранжерия, в която в момента е насадил различни видове иглолистни. Има саксии с по-големи борчета на терасата си, а тези, които станат достатъчно здрави, сади в градината на село. Като секвоята, която вече расте на вилата.
Миналата година си отгледал от семена люти чушки, реколтата му била добра, заделил и изсушил чушлета за нова. На терасата в София пък има няколко големи саксии с лози. Уж да правят зеленина, а те взели дори да раждат и семейството си хапва грозде от тях.