Италия почита художника Николай Дюлгеров, а българите не го познават
На Апенините нареждат кюстендилеца сред най-видните представители на футуризма, дизайна и керамиката на XX век
Знаете ли нещо за художника Николай Дюлгеров, който се ражда през 1901 г. в Кюстендил и почива през 1982 г. в Торино? Ако дойдете в Рим и се разходите из парка „Вила Боргезе", ще стигнете до Галерията за модерно и съвременно изкуство, която съхранява от десетилетия негови творби. Малко преди да влезете в гигантския мраморен палат, ще видите от лявата му страна паметник на Иван Вазов, вдигнат през 2010 г. от българската държава. За италианеца той е напълно непознат, въпреки че на всеки 24 май наша културна делегация поставя пред него венец.
За сметка на това творчеството на българина Николай Дюлгеров може да се види в голямата изложба „Времето на футуризма" вътре в галерията. От 3 декември 2024 до 27 април 2025 г. тя показва произведения на най-известните футуристи на Апенините. Историята на италианското изкуство го нарежда сред най-видните творци, свързани с футуризма, но също и с дизайна, графиката и архитектурата на XX век.
Едва през 2023 г. България постави паметна плоча за Дюлгеров в Торино, който го обяви и за свой почетен гражданин. „24 часа" попита изкуствоведа и изследовател на Дюлгеров д-р Анжела Данева дали смята, че в родината му познават и оценяват достойнствата на твореца.
„В България Дюлгеров дълго време остава извън вниманието на широката публика, макар че сред специалистите той е добре познат като
ключова фигура във футуризма и модерното изкуство на XX век
Причините са няколко –на първо място, Дюлгеров изгражда творческата си кариера в Италия, където сътрудничи с водещи фигури на футуризма и конструктивизма, както и с дизайнерски и архитектурни школи. Това го поставя в международен контекст, но го отдалечава от българската художествена сцена. Друг съществен фактор е, че авангардните течения от първата половина на XX век дълго време не получават достатъчно внимание в България. Едва през последните десетилетия с активните усилия на изследователи, куратори и институции започна процес по преоткриване на фигури като Дюлгеров", смята изкуствоведът. Според нея той обаче все още не заема заслуженото си място в българското културно съзнание. В голямата римска изложба „Времето на футуризма" са показани 3 картини и една теракотена ваза на твореца.
Кой е Николай Дюлгеров? Той се ражда през 1901 г. в Кюстендил в семейството на печатаря Слави и жена му Тена. Заедно с двамата си братя работи в печатницата на баща си, който заминава като войник през Първата световна война. Същевременно Николай рисува и участва в общи изложби още от 14-годишен. През 1920 г. заминава за Виена и се записва в Училището за приложни изкуства. Участва и в първата си обща изложба за модерно изкуство в чужбина. После се мести в Дрезден в Новото училище за изкуства и графика „Път", където прави и първите си самостоятелни изложби. Според италианската енциклопедия „Трекани" през 1923 г. Дюлгеров се мести във Ваймар, където се сближава с швейцарския художник Йоханес Итен, преподаващ в Баухаус. Той е известен със своята цветова скала и с приятелството си с твореца Паул Клее. Предполага се, че тогава българинът се запознава с новаторските линеални творби на Клее.
През 1924 г. Дюлгеров се връща в София и организира самостоятелна изложба в Националната художествена галерия. Местните творци, сред които водещият тогава изкуствовед Гео Милев, обаче не са добре настроени към новаторството на 23-годишния кюстендилец. Той
решава да си търси късмета в Торино,
известен по онова време като средище на модернизма в Европа. Дюлгеров се убеждава да направи това и след кореспонденцията си с идеолога на италианския футуризъм Филипо Томазо Маринети.
Българинът се записва във Висшата школа по архитектура към Академия Албертина в Торино, където се установява през 1926 г. След дипломирането си през 1932 г. получава и италианско гражданство. Много скоро се сближава с представителите на т.нар. Втори футуризъм, сред които Луиджи Коломбо, известен като Филиа. Дюлгеров е във вихъра си -
изявява се не само като художник, а и като график, дизайнер на интериор, плакатист, архитект, керамик
Българинът излага творбите си във всички големи изложби на футуризма в Италия и чужбина. Той присъства заедно с италианските футуристи и на всички изложения на Венецианското биенале от 1928 до 1942 г. Участва с обзавеждане на интериор и във всички панаири на Милано и Бари от 1928 до 1937 г.
Българинът е автор на дизайна и на мебели, лампи, керамични и кристални предмети, реализира и индустриален дизайн, сътрудничи със списания за футуризъм. Работи и като плакатист, създавайки рекламни панели. Автор е на едни от най-популярните рекламни плакати на „Кампари" и „Чинцано". Дюлгеров е търсен и като интериорен дизайнер на апартаменти и магазини в Торино. Заедно с Филиа прави дизайна в града на футуристката таверна „На Сантопалато",където измисля футуристкото ястие Pollofiat – печено пиле с пълнеж от стоманени топчици.
През 1931-34 г. Дюлгеров се посвещава на дизайна и изграждането на „Каза Мацоти" – това е частна къща в Албисола Марина в Лигурия, която проектира в рационалистичен стил за автора на художествена керамика Тулио Мацоти. Италианецът прави от нея свое ателие и фабрика, които функционират и до днес. Самият Дюлгеров сътворява за фамилията Мацоти много керамични творби, проектира и част от предметите за обзавеждане. Българинът реализира „Каза Мацоти" в три цвята – сламено жълто, сивосиньо и землисто жълто. Всичко това – за да не контрастира със синевата на морето отпред. И до днес „Каза Мацоти" е единственият запазен пример на футуристична къща, която има същевременно производствени и търговски функции.
Въпреки това архитектурата остава на втори план в кариерата на Дюлгеров. Умира на 9 юни 1982 г. в Торино.