Коментар на седмицата №2: Мъчителката на животни – изверг, но кой я възпита?

23.03.2025 17:00 Евгени Петров
Протестиращите срещу бруталното насилие над животни бяха стотици, те направиха шествие от Съдебната палата до парламента в София

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 2 с над 31 896 прочитания.

Не, обществото ни не е болно, щом може толкова хора с такъв спонтанен гняв да протестират срещу нечовешкото отношение към животните. Нещо повече, мисля си, че понякога сме по-хуманни към тях, отколкото към себеподобните. Но това е друга тема.

Декларирам нещо като „конфликт на интереси" - моето семейство сме искрени защитници на животните. Публично известна е безусловната връзка между автора и т.нар. „"коалиционен партньор", кучето Рони, с което обикаляхме планините и стъпихме на всички по-високи върхове на България. А тази нечовешка бруталност ме кара да настръхвам и да кипя от гняв. Що за садизъм е да причиняваш болка на животно, да го гледаш с удоволствие как се гърчи и вие от болка и да го убиеш като го снимаш? И при това да имаш самата ти домашен любимец?

Извинявайте, но това ми прилича на Гьоринг с 6 деца, който изпраща на смърт в газовите камери десетки хиляди деца, но дори и той не е гледал процеса.

Ние зная дали това е тежка форма на психопатия, или нещо друго, психиатрите да кажат. Но основният въпрос е – как можаха едни млади хора да го направят, кой ги създаде такива, кой ги възпита така?

Слушам по медиите, че тя (Габриела, но повече не мисля да споменавам името и) не била такава, к'во и станало и т.н.

Ами как какво? Въпрос на манталитет и ценности. Това младо момиче е нашарено по цялото тяло с татуировки, видимо със силиконови устни, предизвикателни снимки в социалните мрежи и – разбира се – зад волана на някакво Ауди, вероятно трета ръка. Образцова провинциална кифла.

Веднага чувам репликите: ами те много са такива, с лопата да ги ринеш. Е, точно тук е проблемът. Че с лопата да ринеш тия с татуировките, силиконовите устни и дългите маникюри, скапаното Ауди и вярата, че гънките на бицепса са за предпочитане пред гънките на мозъка.

И винаги, под сурдинка си спомняме за възпитанието в семейната среда. Да, тя е над 18 и е пълнолетна, но защо е точно такава, далеч извън пределите на простимите грешки.

А вие, г-жо и г-не Х, как възпитахте дъщеря си Y? Училището ли и преподаваше да е такава, каквато е? Каква е вашата отговорност в случая? Не сте ли вие част от това заливащо ни самонадеяно, самовлюбено общество на родители, за които тяхното пиленце е най-невинното, най-доброто и все други са им виновни? Не усещате ли, че ставате по-зле от арогантни адвокати в пленарна зала?

По мое време, след родителска среща, вкъщи се караха на мен, сега на родителска среща се карате на учителите. Защото безценното пиленце винаги е право. И още чувам едни близки приятели, чийто син се провали да се питат: „Къде сбъркахме", преди да го обвинят. Но като гледам профила на мамчето във ФБ, много въпроси отпадат.

В заключение – законът, справедливо, но и с зялата му строгост. За назидание.

Други от Лични

Някои са навити, други не - виж как Анри Кулев нарисува избора на служебен премиер

Комунистическият терор наказваше по принципа "покрай сухото гори и суровото"

Днес се покланяме пред паметта на хората, разстреляни през нощта на 1 февруари 1945 г. след осъждането им от т.нар. "народен съд". Винаги когато изразяваме такава почит към жертвите

В България се умира и от посредственост често, и от преяждане и от скука, и от хазарт

След вчерашната "Панорама" останах с чувството, че това, дето всички го чакахме (кой с нетърпение, кой с омерзение), пристигна с Али експрес, честно! От тези кутии, дето упътванията са на китайски

България продължава напред по-силна и още по-интегрирана в свободния свят

1 февруари 2026 г. Еврото вече е националната валута на България. Миналата година руският сектор се опита да превърне своята геополитическата борба срещу неговото въвеждане в мащабна политическа

Част от българското нещастие и нищета днес, лежи заровено в онази февруарска нощ на 1945

Част от българското нещастие и нищета днес, лежи заровено в онази февруарска нощ на 1945. Застреляните в калта на Софийското гробище и крещящите за смърт пред Съдебната палата

>