Велико Търново е пети по икономически растеж, всеки четвърти е висшист, неграмотните са под 1% (Графики)
- Две магистрали ще превърнат областта в икономически тигър на Северна България
- Градът е и петата дестинация в България за аутсорсинг компаниите
- Търново и близките Горна Оряховица и Лясковец са като остров за тази частна страната с развитието си
Икономиката на Велико Търново отбелязва значителен напредък през последните години – това е областта извън столицата, която има най-високия икономически растеж след Пловдив, Варна и Бургас. Той е движен най-вече от разнообразна и равномерно разпределена между областния град и периферните общини преработваща промишленост.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението във Велико Търново нараства по-бързо от средното за страната и достига 18 хил. лв., като поставя областта на десето място.
Икономическият център "Велико Търново" се състои от пет общини – Велико Търново е ядрото, а Златарица, Лясковец, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш са негова периферия, от която ежедневно за работа пътуват над 3 хил. души. Над половината от тях – 1,8 хил., идват от Горна Оряховица. Голямо значение за пазарите на труда в периферията има ежедневната миграция към ядрото и от Златарица, където 20% от всички заети работят във Велико Търново.
В региона
средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 16,1 хиляди лева,
а заплатите и пенсиите се увеличават с темпове, близки до средните за страната.
Всичко това обаче се случва без каквито и да било логистични улеснения от подходяща инфраструктура. За Северна Централна България икономиките на Търново и близките Горна Оряховица и Лясковец са като един остров за тази част на страната. Другият такъв остров е Русе.
Когато обаче в обозримото бъдеще магистралата Русе-Велико Търново стигне дотук, а междувременно и магистрала "Хемус" премине Търново, старопрестолният град изведнъж ще се окаже в съвсем друга ситуация. Той ще се озове по пътя на огромен товаропоток, който тръгва от пристанищата на Бяло море, преминава през София и след това в североизточна посока потегля към Русе и Букурещ, за да продължи до Балтийско море.
Инициативата "Три морета" показа много ясно, че основната слабост на инфраструктурата в Източна Европа е, че липсва не само добра, а дори няма никаква свързаност по оста Юг-Север по чисто исторически причини. Затова
често товарите от Средиземно море в тази му част, за да стигнат например до Варшава или Рига, минават през Ротердам
Този потенциал, който е напът да се осъществи, ще постави съвсем скоро икономиката на Търново в съвсем различна ситуация от сегашната.
Известно е какво стана с Пловдив, Пазарджик и Бургас, след като магистрала "Тракия" бе изградена докрай. Покрай нея възникнаха поредица от икономически паркове, които създадоха условия за преки чужди инвестиции.
И така икономиката на Южна България за кратко време се разви много по-пълноценно, отколкото тази на север от Стара планина.
Същото ще се случи и с Велико Търново. Туризмът, който и така е развит, ще получи допълнителен тласък, но това е най-малкото. В широката периферия на
Търново има достатъчно
много индустриални терени, които ще станат много по-привлекателни за инвеститорите
заради улеснения достъп до тях.
Ще се получи много по-дълбоко обвързване и партньорство между Велико Търново и Габрово - в индустриален план по поречието на река Янтра, но и в културен и социален план.
Ще възникнат нови пространства и офис площи от висок клас, които да подкрепят дигиталния подем на Велико Търново, който и сега съществува.
Годишният доклад на Българската асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) представя Велико Търново като общината с най-високообразована трудова сила. И наистина, сред основните предимства на център "Велико Търново" е много добрата образователна структура на населението. Според данните от преброяването
с висше образование са 27,5% от населението,
като по този показател по-добре се представят единствено центровете около София и Варна. Същевременно делът на населението с основно и по-ниско образование е сред най-ниските – 21,4%, а неграмотните също са много малко – 0,6%.
Заради доброто образование не е случайно, че градът се разглежда като петата аутсорсинг дестинация в страната – след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Характерното за него и за другите дестинации извън топ 3 е преобладаващото присъствие на компании, чийто централен офис е в София. На практика това са компании, които разрастват присъствието си в България и поглеждат към други градове за втори и трети офиси.
На този етап в община Велико Търново повечето аутсорсинг компании са в сферата на бизнес услугите,
по-малко са тези в информационните технологии.
Това обяснява и големия ръст в административните услуги, които отчитат най-голям брой нови работни места в самата община.
Разбира се, колкото и да се развива добре, секторът на информационните технологии все още не създава толкова много нови работни места, тъй като процесът на преориентиране на технологичните компании към вторичните центрове тепърва започва. Но поне е започнал и това, както и доброто представяне на преработващата промишленост може би са причините местната икономика да понесе относително по-леко икономическите щети от ковид кризата и последвалите предизвикателства с войната в Украйна и силното нарастване на енергийните цени.
И за научната и развойната дейност в общината е ключова ролята на висшето образование. Във Велико Търново се обучават близо 12 хил. студенти, като около 9,2 хил. от тях са възпитаници на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и над 2 хил. на - Националния военен университет "Васил Левски".
ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" покрива почти всички професионални направления. Висшето училище се класира на четвърто място в направление "Информатика и компютърни науки", което е особено релевантно към иновационния му потенциал, а класирането му в тази категория постепенно се подобрява.
Улесненият транспортен достъп само ще засили тези тенденции и на практика двете нови магистрали са в състояние да превърнат Велико Търново в икономическия тигър на Северна България.