Само в България от целия ЕС не се поемат биомаркерните изследвания
В приетия бюджета за 2025 г. на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са предвидени 5 млн. лв. за биомаркери в онкологията, но парите няма да се използват за изследване на пациентите, тъй като сумата е отделена за консумативи, а не за диагностично-консултативна дейност. Това на практика ще блокира използването на тези средства по предназначение. България е единствената държава в Европейския съюз, в която биомаркерните изследвания за онкологични заболявания не се реимбурсират. Това стана ясно по време на среща, организирана от Българския алианс по прецизирана и персонализирана медицина с участието на д-р Жасмина Коева, председател на алианса, проф. д-р Савелина Поповска, член на Експертния съвет по клинична патология към МЗ и ръководител на Катедра "Патологоанатомия" към МУ – Плевен, и д-р Росица Кръстева, член на Експертния съвет по медицинска онкология и началник на Онкологичен център към МБАЛ "Унихоспитал", Панагюрище, и представители на пациентските организации.
България е единствената страна в ЕС, в която смъртността от онкологични заболявания нараства през последните 10 години, въпреки че българските онколози работят на световно ниво и българските пациенти имат достъп до съвременно лечение с таргетни и имунотерапии. Причините са многопосочни: от наличие на рискови фактори (пушене, алкохол, ниско HPV ваксинационно покритие, затлъстяване, замърсяване на въздуха) през липса на скрининг програми, което води до късно поставяне на диагнозата, до липса на достъп до пълноценна диагностика.
Въпреки че за рака се говори в единствено число, това е група от над 100 заболявания, които засягат различни органи и тъкани, възникват и протичат по различен начин. „Туморните биомаркери са субстанции, които се произвеждат от туморите или представляват отговор фна тялото към тези образувания. Те са протеини или генетичен материал и могат да бъдат събрани и анализирани в лаборатория чрез проби от туморна тъкан или кръвна плазма. Биомаркерите имат различна цел и приложение в клиничната практика. Диагностичните биомаркери потвърждават наличието на рак и определят какъв подтип е. Прогностичните биомаркери прогнозират хода на заболяването независимо от лечението. Предиктивните биомаркери предвиждат ефекта от специфично лечение за конкретен пациент преди започване на терапията. Биомаркерите са ключът към прецизната медицина, която насочва към най-подходящото лечение за индивидуалните нужди и характеристики на пациента", обясни д-р Росица Кръстева.
Разпространено мнението, че например ракът на белия дроб и ракът на гърда са хомогенни заболявания, които протичат по един и същи начин при различните пациенти. „Всъщност ракът на белия дроб е хетерогенно заболяване с различно протичане и прогноза в зависимост от стадия, в който се поставя диагнозата и в зависимост от хистологичния тип и наличието или отсъствието на определени биомаркери. Най-често срещаният рак на белия дроб е и с най-голям брой онкогенни мутации сред всички видове рак, които могат да бъдат атакувани с таргетни терапии. Нарастващ брой предиктивни биомаркери определят профила на рак на гърдата въз основа, на който онколозите взимат решения за лечение", уточни проф. Савелина Поповска.
„Няма никаква разумна причина парите за изследване на биомаркери да са в частта на бюджета на НЗОК за медицински изделия, за които се провеждат търгове за закупуване. Необходимо е да се заплаща самото изследване, а не медицински изделия. По същата логика НЗОК би трябвало вместо да плати на клиничните лаборатории за изследване на кръв, да провежда процедура за закупуване на реактиви", каза Боряна Ботева от Сдружението за развитие на българското здравеопазването (СРБЗ).
Какъв е пътят на пациента след поставяне на диагнозата?
Пациентът се насочва за биопсия - взимане на материал от тумор, лимфен възел или метастаза, която се изпраща при патолог. Той определя хистологичния вид на тумора и насочва пробата за изследване за предиктивни биомаркери. Изследването им не се реимбурсира от НЗОК. Временно фармацевтични компании финансират биомаркерните изследвания на ограничен брой биомаркери. Останалите биомаркерни изследвания се заплащат от пациента, ако има финансова възможност. В резултат се компрометира профилирането на тумора, забавя се лечебно-диагностичния процес и не се постига оптимален терапевтичен резултат.
Лекари и пациентски организации са единодушни, че финансиране на изследването на биомаркери би подобрило лечебно-диагностичния процес в полза на пациента.