Суша и ограничен внос затварят фабрики за олио, но обещават да няма рязко поскъпване (Графика)
За година цената му вече се вдигна с 20%
През последните месеци у нас се наблюдава сериозно напрежение в сектора за производство на слънчогледово олио. Основните причини за това са слабата реколта през миналата година и ограниченият внос на суровина от Украйна. В резултат на това някои от най-големите производствени мощности в страната временно преустановиха дейност.
Статистика на земеделското министерство показва, че през периода септември 2023 – януари 2024 г. импортът на украински слънчоглед в България спада с 85,3% на годишна база. Тъй като Украйна е основен доставчик на маслодайната култура през предходния сезон, това води до намаление на общия внос на слънчоглед за периода с 16,6%, до 460 хил. тона.
“Много малко са покупките на вътрешния пазар, няма откъде и да внесем след ограниченията. В България мощностите за преработване на слънчоглед, белено семе и шрот са за над 4 млн. тона на година, а дори и в най-добрите земеделски години
годишното производство на слънчоглед, което е 2-2,2 млн. тона, не е било достатъчно за пълното натоварване
Миналата година заради сушата добивите бяха малко - някъде около 1,4 млн. тона. И заради това себестойността на продукцията беше висока и все още е. Производителите и сега търсят и очакват да дойде по-добра цена, за да продадат, и пак ще са на нула, поне да не са на загуба”, разказва председателят на Сдружението на производителите на растителни масла Яни Янев. Той обяснява, че 250 хил. тона са достатъчни, за да задоволят вътрешния пазар, а остатъкът е предназначен за експорт. Именно заради това се създали тези предприятия.
“През 2011 г. бяхме най-големият износител на слънчоглед в света. Тогава за експорт отидоха някъде 1,3 млн. тона, който към онова време представляваше около 80% от произведения слънчоглед у нас. И така много хора решиха, че България разполага със суровина, и инвестираха в производствени мощности, но вече ситуацията не е такава”, допълва Янев. Той е категоричен, че производството на суровината у нас има големи възможности, но сега на преден план е тези предприятия да останат да работят. За момента не се освобождавали работници, но това, тъй като това са значителни разходи, няма как дълго да продължава така. Въпреки тези трудности на пазара
в момента има достатъчно олио
и не се очаква недостиг. Средната му цена на едро е около 3,26 лв. за литър, което е поскъпване с 20% за година, а в магазините варира между 2,80 и 6 лв. Владимир Иванов - председателят на Комисията по стоковите борси и тържищата, посочва, че цените са нормални и има плавна възходяща тенденция, но без драстични скокове. Янев също потвърждава, че не се очакват сътресения както преди 2 години, когато бутилка олио стигна и до 8 лева.
“Когато 90% от продукцията е предназначена за експорт, много е силно, макар и индиректно, влиянието на външните цени. В момента, в който има някакво движение на външния пазар, това рефлектира веднага на вътрешния. За момента не виждам някакви предпоставки, които да ни притесняват. Между другото, сравнено с другите хранителни стоки, при олиото цените не са претърпели съществени покачвания. Да, увеличени са разходите за производство, но няма как да е друго, имайки предвид всичките кризи, които преживяхме, свързани с войната в Украйна, и последствията от пандемията”, уточнява Янев.
Именно заради всичките трудности от бранша предупреждават, че ако държавата не предприеме мерки за улесняване на вноса и подкрепа за сектора,
производството на олио може да се свие още повече
Данни на земеделското министерство показват, че произведените количества слънчоглед бележат значителен спад не само у нас, но и в световен мащаб. Прибраната реколта през миналата година е с 18,6% по-малко спрямо 2023 г. Прогнозата за производството навън също показва, че се очаква намаление с 8,7%. (Виж инфографиката).
Според последните данни на Международния съвет по зърното глобалното производство на слънчогледово семе вероятно ще достигне 50,1 милиона тона през настоящия сезон. Тази цифра е не само със 100 000 тона по-ниска от предишните очаквания, което представлява спад от 12,4% в сравнение със стопанската 2023-2024 година, но също така бележи най-малката реколта от четири години. Като причина се посочват екстремните горещини и липсата на валежи.