Доналд Тръмп е пробил дупки в „ядрения чадър“ на НАТО, смятат мнозина в Европа
Нов ден в Европа. Отминаха светлите години на непоколебим американски ангажимент към защитата на Европа от Русия. Тук остава - поне докато Доналд Тръмп е в Белия дом - нещо по-транзакционно. И залогът не може да бъде по-голям.
Европа трябва „да се активизира в голяма степен, за да осигури собствената си отбрана“, заяви вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс пред вземащите решения в Мюнхен през февруари, пише Си Ен Ен.
Досегашният отговор на Европа беше да се ангажира да увеличи разходите за страната и за Украйна, като се стреми да купува оръжия, произведени в Европа. Но беше предложено и по-радикално решение - европейски „ядрен чадър“.
Ако Съединените щати винаги са били големият брат на Европа, то Франция и Обединеното кралство също са отдавнашни ядрени сили - и някои европейски лидери се чудят дали крайното възпиране на Москва не би могло да дойде по-близо до дома.
Макар че по-голямата част от ядрените оръжия в света са собственост на САЩ или Русия, Франция разполага с около 290 ядрени бойни глави, а Обединеното кралство - с 225 ракети „Трайдънт“, проектирани от САЩ.
През последните седмици се появиха множество коментари от страна на европейски лидери, които искат да подсилят общата си отбрана под британски или френски „ядрен чадър“, тъй като надеждността на Вашингтон изглежда се колебае.
Френският президент Еманюел Макрон обеща по-рано този месец да „започне стратегически дебат за защитата на нашите съюзници на европейския континент чрез възпиране“.
Коментарите му дойдоха, след като предполагаемият следващ канцлер на Германия Фридрих Мерц призова за разговори с Франция и Обединеното кралство за удължаване на ядрената им защита.
Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че френското предложение „не е ново“ и е ставало дума за него няколко пъти в разговори, като хвърли подкрепата си зад идеята.
Други лидери от държави, които исторически са противници на ядрените оръжия, като Швеция и Дания, също приветстваха увертюрата на Франция към европейските съюзници.
Откакто генерал Шарл дьо Гол създаде френските ядрени сили в края на 50-те години на миналия век, отчасти за да задържи Париж в центъра на глобалното вземане на решения, френската програма е гордо суверенна - „френска от край до край“, както я описа Макрон.
Но в продължение на десетилетия по време на Студената война Франция също така се е стремяла да постави европейските си съюзници под своята ядрена защита, заяви пред Си Ен Ен Яник Пинсе, историк от френския Интердисциплинарен център за стратегически изследвания (CIENS).
Обединеното кралство не е направило никакво публично предложение за по-нататъшно споделяне или промяна на ядрената си защита. Но нейните бойни глави продължават да са заложени в доминираното от САЩ командване на НАТО, като по този начин вече предлагат стратегическа защита на европейските съюзници.
Някои лидери обаче все още се надяват на засилена подкрепа от страна на САЩ. В четвъртък полският президент Анджей Дуда призова Доналд Тръмп да разположи американски ядрени оръжия в Полша, сравнявайки този ход с решението на Русия да разположи част от ядрените си ракети в Беларус през 2023 г.
Без арсенал от мащаба на руския, Франция е „в състояние само да заплашва със стратегическо отмъщение, т.е. да удари противника много силно, за да действа като възпиращ фактор“, казва ядреният историк Яник Пинсе.
Сравнително малкият размер на ядрения военен арсенал на Франция в сравнение с този на САЩ я прави лесна за отхвърляне, дори сред най-добрите генерали на Запада, заяви генералът в оставка Мишел Яковлев, бивш заместник-командващ силите на НАТО в Европа, съобщи бТВ.
Освен огромната си мощ, размерът и разнообразието на американския арсенал му дават още едно ключово предимство в ядрена война - възможността да сведе до минимум всяка термоядрена размяна.
„САЩ могат да използват това, което наричаме постепенен отговор, за да нанесат дори един-единствен удар, вместо да разгърнат целия си арсенал“, каза Пинсе.
За разлика от това френският ядрен арсенал - с подводници, заредени с ракети, и бомбардировачи с ядрено оръжие - исторически е бил замислен като крайна мярка, ако руските сили от Студената война застрашат френската родина, като вероятно ще се нанесат удари по ключови обекти в териториите на съветската сфера, за да принудят противника да се изтегли.
Именно подобни различия представляват ключово предизвикателство за всеки „ядрен чадър“, съсредоточен в Европа.