Учени: При орален секс херпесите могат да предизвикат деменция
Учени предупреждават, че вирусът на херпеса може да достигне до мозъка по време на орален секс.
Те са открили, че хората могат да се заразят с херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1) в и около носа, което осигурява опасно пряк път към мозъка.
На теория инфекцията може да причини възпаление и да доведе до усложнения като увреждане на мозъка и деменция.
Професор Дийпак Шукла от Чикагския университет, който ръководи изследването, заяви пред "Дейли мейл", че този начин на предаване може да се случи в спалнята.
Той обясни, че всяка поза, при която носът на човек може да влезе в контакт с HSV-1 частици от друг човек, който активно разпространява вируса, представлява риск.
Близо 4 милиарда души по света са носители на HSV-1 – основната причина за оралния херпес.
Най-честият начин на предаване от носител към незаразен човек е чрез докосване на активна херпесна рана.
За хора с орален херпес, който понякога причинява мехури около устните, това означава контакт със студена рана или слюнка на заразен човек – в момент, когато тялото му активно произвежда или „изхвърля" вируса.
Въпреки това, има случаи, при които HSV-1 причинява генитален херпес, което означава, че заразен носител е предал вируса по време на орален секс.
По същество, човек може да вдиша инфекциозни частици, когато лицето му е притиснато към кожа или рани, които отделят HSV-1.
За първи път, в списанието mBio, професор Шукла разкрива, че в човешкото тяло има ключов ензим, който може да направи тези херпесни инфекции, проникващи през носа, особено опасни за мозъчното здраве.
Този ензим се нарича хепараназа (HPSE), а експериментите показват, че той може да е скрит „кукловод", който усилва възпалението и води до дългосрочни мозъчни увреждания, след като HSV-1 проникне в мозъка през носа.
HPSE е нормален ензим при хората и други бозайници, който разгражда захароподобни молекули, част от поддържащите структури на клетките.
Обикновено HPSE премахва увредените клетки, за да може тялото да възстанови наранените тъкани.
Но когато човек се зарази с HSV-1, херпесният вирус превзема този ензим и го кара да предизвиква прекомерно възпаление.
За повечето хора, носещи HSV-1 и получаващи само от време на време херпеси, това не е повод за тревога.
Но ако инфекцията достигне мозъка, HSV-1 може да причини енцефалит – опасно възпаление на мозъка, или да остане в него незабелязано, като потенциално допринася за заболявания като болестта на Алцхаймер в по-късен етап от живота.
Като цяло, случаите на херпесен енцефалит (HSE), при които HSV-1 инфектира мозъка и причинява възпаление, са редки.
Всъщност, HSE се среща при около два до четири случая на милион заразени с вируса. Въпреки това, д-р Шукла каза, че смята, че броят на нерегистрираните случаи на назален херпес е много по-висок.
При експерименти с мишки, на които беше капнат HSV-1 в носа, екипът на Шукла откри, че животните с нормални нива на HPSE страдат от по-тежки херпесни инфекции, умират по-бързо и имат по-изразени симптоми като подуване на носа и затруднено дишане.
След аутопсия учените открили, че мишките с нормални нива на HPSE имат повече мъртви клетки в мозъка, повече възпаление и повече имунни клетки (микроглия) в обонятелната луковица – центърът за обоняние на мозъка и входна точка от носа.
„Определено има увреждане на нервите, когато вирусът проникне през носа, а ефектите са дълготрайни, което е тревожно", отбеляза Шукла.
Мишките, заразени с херпес и с нормални нива на HPSE, също показвали тревожни промени в поведението, докато били живи.
Те страдали от загуба на памет, проявявали повече признаци на тревожност и по-често губели равновесие при ходене. Тези симптоми се появили за по-малко от шест месеца.
Когато екипът на Шукла провел същите експерименти с мишки, които били генетично модифицирани да произвеждат по-малко HPSE, вирусната инфекция нанесла значително по-малко вреди на мозъка.
Изследователите отбелязват, че това доказва как херпесът използва ензима, за да засили вредното възпаление. Когато това се случи в мозъка, може да бъде фатално за заразените с HSV-1.
За още по-голямо усложнение, няма лечение нито за HSV-1, нито за HSV-2 (основната причина за гениталния херпес).
Относно последиците за хората, проф. Шукла каза, че ефектите от инфекция с херпес през носа вероятно ще варират значително от човек до човек.
По-специално, симптомите вероятно ще се развиват по-бавно при хората, отколкото при мишките, а тежестта им ще зависи от силата на имунната система на всеки индивид и честотата на херпесните обостряния.
„Нашите открития служат като предупреждение, че неконтролираният херпес може да доведе до значителни поведенчески аномалии, проблеми с моторната функция и координацията с течение на времето", каза Шукла.