Повече часове по математика за всички – защото помага за добри решения в живота (Графика)
А цели 54% от учениците в тестовете PISA не достигат базово равнище
Математиката очевидно е на водещо място в дневния ред на Министерството на образованието и науката напоследък. Приветстваме тези реформаторски усилия, но насърчаваме министерството по-смело да планира увеличаване часовете по математика в прогимназиалния и гимназиалния етап на образователната система и да се съсредоточи върху подготовката и мотивирането на учителите по математика и физика.
Неведнъж сме писали за ползите от обучението по математика за всеки ученик.
Математиката е “супернаука”,
която развива логическото и абстрактно мислене; математическите умения помагат на учениците да се ориентират по-лесно в живота и да вземат по-добри житейски и професионални решения в разнообразни ситуации. Стремглавото дигитално и технологично развитие на света ще поставя все по-сериозни изисквания към математическата подготовка на хората в бъдеще.
За съжаление, българските ученици изостават от стандартите за добро математическо обучение и това е видно във всяко едно равнище от математическото им представяне на международни изследвания на качеството на образованието след началното образование.
Припомняме данните от PISA (на графиката), които показват, че българските ученици имат по-слаби резултати в най-горните равнища на скалата на PISA (равнища 5 и 6), разбивайки мита колко са много математическите отличници и олимпийците у нас.
На ниските нива от PISA обаче нещата са повече
от трагични
– 54% от учениците не достигат базово равнище 2 на владеене на математика, значително повече от средното за страните от ОИСР (31%). Равнище 2 се счита за основното ниво на владеене, необходимо на учениците, за да участват пълноценно в обществото. На това ниво учениците започват да демонстрират способността да използват математиката в прости ситуации от реалния живот.
Ако някой мисли, че PISA не включва задачи “адекватни за българските условия”, които “не са подходящи за анализ”, може лично да се запознае със задачите тук (https://www.oecd.org/en/about/programmes/pisa/pisa-test-mathematics.html), налични са и на български език.
Има ли решение проблемът със слабата математическа грамотност?
Адекватно е увеличаване на броя часове по математика – както в прогимназиалния, така и в гимназиалния етап на образованието за всички ученици. Министерството следва да е наясно, че е по-добре да увеличи часовете по математика, отколкото да хвърля усилия (и учебно време) за религиозно и възпитателно обучение. Учебните програми, особено в прогимназията, в момента не оставят достатъчно време за упражнения на широкия и богат учебен материал и допълнителни часове по математика ще позволят на учителите да коригират това. Опитът на много частни училища показва, че повече часове по математика успешно постигат добро представяне – или поне това е видно от националните външни оценявания.
Увеличаването на часовете обаче ще има само ограничен количествен ефект,
ако не е съпроводено от корекции в учебните програми и, още по-важно, подобряване в подготовката и подкрепа за учителите по математика – както в ежедневната им работа и професионална квалификация, така и в университетското им обучение. Откриването на нова математическа гимназия в София, макар и важно, може да почака, тъй като централният проблем е да се погрижим спешно за подобряване на средното математическо ниво на всички ученици.