Общинските съветници от ПП-СС: Отказът за домакинство на ЮНЕСКО е акт на международен провал
"Отказът на Министерството на културата, България да бъде домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е не просто технически пропуск, а акт на международен провал", заявиха общинските съветници от групата на "ПП - ДБ - СС".
Цялото становище:
Отказът на Министерството на културата, България да бъде домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е ярко доказателство за управленска некомпетентност и липса на стратегическа визия. Това решение не е просто технически пропуск — то е акт на международен провал, който уронва престижа на страната ни и подкопава доверието в способността ни да бъдем достоен партньор на световната сцена.
Това е тежък удар по международния престиж не само на София, но и сериозна икономическа загуба. Столицата ни се лишава от милиони левове приходи от туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и културни събития. Пропуснахме историческата възможност и шанс да позиционираме София като значим център на световната културна карта и да привлечем вниманието на стотици международни делегати медии и гости на България.
Какво означава този отказ? Той е признание за неспособността на българските институции да организират събитие от световен мащаб, въпреки че разполагаха с достатъчно време и ресурси. Ясно се показа липса на желание и политическа воля да представим богатото ни културно наследство, да привлечем международно внимание и да утвърдим позицията на България като активен участник в опазването на световната култура.
Забавянето в организацията, посочено като причина за отказа, не е оправдание — то е диагноза. Това е резултат от липса на координация, некомпетентност и нежелание да се поеме отговорност. Всяко правителство, което допуска подобен провал, трябва да понесе политически последствия.
Общинските съветници от групата на "Продължаваме промяната - Демократична България (Спаси София)" призоваваме за пълна прозрачност относно причините за това решение и за поемане на отговорност от страна на всички замесени в този срамен акт. България трябва да използва културата като инструмент за международно позициониране, а не да пропуска исторически възможности заради хаотично управление и липса на координация.