Надявам се от пепелта на сегашните жалки политици да се роди някой като Михаил Горбачов
Тия дни често си мисля за Михаил Горбачов.
Голям мъж.
Изключителен политик.
Заедно с Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Вацлав Хавел и Лех Валенса, той беше част от онова велико поколение политици, което промени света и му даде надежда.
Той беше лидерът, който се изправи срещу зловещата машина на империята на злото, смачкала милиони човешки съдби.
Той върна достойнството на унизения човек.
Той даде възможността на робите да станат отново свободни (някои отказаха и предпочетоха веригата и сигурната паница с помия).
Той освободи думите и ги пусна отново да летят.
Днешните политици не се вълнуват от такива неща.
Те не говорят за цената на достойнството, а за карти, които държат в ръцете си.
Те не говорят за свобода, а за пари.
Затова са еднодневни пеперуди, които се въртят около привлекателната лампа на парите и изгарят от светлината ѝ.
Михаил Горбачов си отиде, но примерът му остава.
Надявам се, че след време, от пепелта на сегашните жалки политици, може да се роди някой, който поне малко прилича на него.
(От фейсбук)