Ремонтират старческия дом в Пловдив с 14 млн. лв., но хората остават – някои няма къде да отидат
- Сградата е строена преди 42 г. - стабилна е, но е вехта
- Въпреки реконструкцията там се стягат за 101-вия рожден ден на най-възрастната обитателка Ия Герчева
Висока и масивна, но доста поолющена сграда с видими следи от течове. Така изглежда отвън общинският дом за стари хора “Свети Василий Велики” в Пловдив. Вътре има още по-сериозни поражения от влагата и напукани мазилки.
В кабинета на главната счетоводителка в тавана зее дупка, под която за всеки случай е сложена кофа за събиране на водата. Стаите изглеждат прилично, но всички помещения са с визията от 80-те години, когато е строен домът – фоайето е с остарели дървени ламперии, подовете са с мозайки, далеч от съвременните стандарти са и помещенията за рехабилитация и кабинетите на лекарите и сестрите. Нуждата от основен ремонт е повече от наложителна. И той предстои – за реконструкция с около 14 млн. лв., осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост, вече е избран изпълнител. Преди дни бяха отворени офертите и за строителния надзор и се очаква работата да започне напролет.
Старческият дом “Свети Василий Велики” е открит през 1983 г. и оттогава са правени само козметични промени. Сега се планира пълно саниране, ремонт на покрива, подмяна на ВиК инсталацията, на облицовката, подовите настилки, изграждане на нови рампи за инвалидни колички и доставка на ново оборудване. Електрическата инсталация трябва да бъде подсилена, защото се планира монтирането на нови мощни климатици, но не по стаите, а по коридорите – възрастните хора не обичат да им духа.
Местата в дома са 192, но в момента там живеят 160 души
“Напълно съзнателно оставихме незаети места, защото има хора, които няма къде да отидат, докато трае ремонтът. Основният ни корпус е със 7 етажа и при наличието на свободни места ще има възможност винаги един от тях да е празен и така да се работи поетапно”, обяснява управителката на дома Нина Христова.
Сред обитателите има и хора, които притежават жилища и могат да се пренесат там, докато траят строителните дейности. Но наблюденията на Христова сочат, че повечето предпочитат да не напускат дома за дълго, промените правят възрастните хора несигурни и те обичайно избират познатата среда. По правилата
имат право до 4 месеца в годината да живеят извън старческия дом, без да губят местата си.
Иначе сградата е стабилна, без проблеми по конструкцията и с добро функционално разпределение. Администрацията и зоната за медицински услуги са на партера.
Стаите за хората са по етажите нагоре и на всеки от тях има бокс с котлони (в помещенията за спане е забранено използването на електроуреди заради риска някой да забрави да ги изключи и да избухне пожар), малка зала за пиене на кафе и чай и голяма – за занимания по интереси, беседи и тържества и, разбира се, задължителното гледане на сериали.
“Имаме група, която с помощта на наша трудотерапевтка сади цветя - първо в саксии, а напролет ги пренасят в градината около дома. Повечето хора при нас обичат да слушат беседи и да им се разказват книги.
Преди много четяха, имаме голяма библиотека, но сега
предпочитат някой от персонала да прочете новите книги и да им ги разкаже
Добре, че имаме служителка с изключителна памет, тя непрекъснато чете и после разплита сюжета пред нашите момчета и момичета, ние така ги наричаме", описва заниманията на обитателите Христова. Ежедневието на възрастните хора разнообразяват различни посещения – ученици идват да се видят с тях по празници, църковни хорове изнасят концерти, имат си и постоянни дарители, които се грижат нищо важно да не им липсва.
"В последната седмица на февруари дойдоха много деца от градини и училища, донесоха им мартеници и се получиха мили тържества. Чакаме децата пак и знаем, че не ни забравят", казва още управителката на "Свети Василий Велики".
Задължително всеки месец има тържество за рождените дни на всички, празнуващи тогава. Тези мероприятия няма да прекъснат, докато трае ремонтът, а през септември се очаква купон за 101-вия рожден ден на най-възрастния човек в дома – 100-годишната Ия Герчева. Преди броени месеци, за да отбележат вековния юбилей, в дома организираха голямо празненство, на което дойдоха децата, внуците и правнуците на жената.
"Не се чувствам на 100. Усещането не е по-различно, никъде няма график на каква възраст как да се чувстваш", разказа тогава тя пред "24 часа". Сега не прави планове за 101-вия рожден ден. "Не зависи от мен, Господ знае", усмихва се тя и сочи с ръка нагоре от кого зависи дали ще доживее 101.
Малко е закъсала със здравето, паднала една нощ на път за тоалетната,
после и изкарала пневмония и в момента не може да става от леглото без чужда помощ, но не смята да се предава.
"Искам да танцувам", шегува се тя и като първа стъпка към тази двигателна активност стои по час и половина на ден седнала, не иска да се залежава. И намира начини да поддържа ума си във форма и да се информира за всичко случващото се у нас и по света. "Малко съм зле със зрението, но още чета. Взимам един вестник към 5 часа следобед и до 1 през нощта, докато не го изкълва целия, не лягам. Чета и книги, но вестници - задължително, всеки ден", казва Ия Герчева.
Тя е от 18 години в дома по свой избор – не искала да живее с нито една от двете си дъщери, защото те настоявали да я водят навсякъде със себе си – по почивки, в чужбина и т. н., а тя не искала да пътува толкова много, а и съзнавала, че е по-добре младите да са сами.
"Спомням си колко хубаво ни беше с мъжа ми да сме си двамата, когато дъщерите пораснаха и се отделиха. Затова реших да дойда в дома. Първата седмица децата идваха всеки ден и казваха: "Ако не ти е добре тук, ела си при нас. И сега често идват да ме виждат", обяснява Ия и се хвали с шкафчето до леглото си, пълно с всякакви лакомства, последните от които донесла внучката.
Сега не слиза до фоайето, но привечер – след следобедния сън и сериалите, там винаги е пълно, мъже и жени се събират и обменят всякакви мисли. И много се надяват ремонтът да започне и да приключи бързо, за да им е още по-комфортно – и в стаите им, и в помещенията за раздумка.