Изтеглят ли се наистина чуждестранните инвестиции от Китай?
ЛУО ШАНШАН,
В. “ЖЪНМИН ЖЪБАО”
Напоследък се говори за масово изтегляне на чуждестранни инвеститори от Китай. Официалните данни показват, че през 2024 г. реално използваните преки чуждестранни инвестиции в континенталната част на Китай са намалели с 27,1% на годишна база, докато броят на новите фирми с чуждестранни инвестиции се е увеличил с 9,9% спрямо предходната година. Не са ли противоречиви тези данни?
За да се отговори на този въпрос, нека първо да ви разкажа за един случай. Хипермаркетът за търговия на дребно Walmart е познат на всички китайци. През последните няколко години
Walmart е
затворил доста
магазини в Китай
и много хора тогава си казаха: “Walmart се оттегля от Китай.” Но това ли е цялата картина? Със сигурност не.
На 18 декември 2024 г. Sam's Club, собственост на Walmart, отвори своя 52-ри магазин във Вънджоу, провинция Джъдзян. И още по-смайващото е, че през третото тримесечие на 2024 г. нетните продажби на Walmart в Китай са се покачили със 17% на годишна база. Как би могло компания, за която се твърди, че се изтегля от Китай, да поддържа такъв стабилен ръст на продажбите си на китайския пазар?
Случаят с Walmart подчертава важни промени на китайския пазар: тъй като персонализираното и диверсифицирано потребление се очертава като нова тенденция сред китайските потребители, а и с бързото развитие на китайските търговци на дребно традиционните бизнес модели се борят да оцелеят в страната. Само онези чуждестранни компании, които се адаптират бързо към развиващия се китайски пазар, могат да успеят. Просто казано, времената се промениха. Китайският пазар вече не е това, което беше, а и отношението на Китай към чуждестранните инвестиции също се промени.
Китай все още ли
се нуждае от
чуждестранни
инвестиции?
Преди да обсъдим дали чуждестранните инвестиции напускат китайския пазар, важно е да изясним един въпрос: Нуждае ли се Китай все още от чуждестранни инвестиции? Китай навлезе в нов етап на висококачествено развитие и премина от недостиг на капитал към изобилие от капитали.
Страната измества фокуса си от привличането на чуждестранни инвестиции към нова стратегия с еднакъв акцент както върху “привличането”, така и върху “излизането в световен мащаб”. Има хора обаче, които твърдят, че “Китай вече не се нуждае от чуждестранни инвестиции както преди”. А някои западни медии дори раздуха, че “Китай вече не приветства чуждестранните инвеститори”. Очевидно изобилието на капитал и “преминаването към глобален мащаб” не означават, че Китай вече не се нуждае от чуждестранни инвестиции. Всъщност чуждестранният капитал остава от решаващо значение в китайската парадигма на “двойната циркулация” - новия модел на развитие, който Китай възприе през 2020 г., приемащ вътрешния пазар като опора, като същевременно се позволява на вътрешните и външните пазари да се подсилват взаимно.
През последните няколко години Китай въведе набор от мерки за доброволно и едностранно отваряне в по-голям мащаб и на по-високо ниво. Например Китай бе домакин на Международното изложение за внос и Китайското международно изложение на веригата за доставки. Освен това Китай намали отрицателния списък за чуждестранни инвестиции и предостави национално третиране на предприятия, финансирани от чужбина.
С по-ниските бариери за влизане все повече малки и средни предприятия с чуждестранни инвестиции навлизат на китайския пазар, което може да обясни бързото нарастване на броя на новите предприятия с чуждестранно финансиране в страната.
Защо мащабът
на преките
чуждестранни
инвестиции е
намалял?
Индустриалните инвестиции са дългосрочно, рационално икономическо решение, което се влияе от множество фактори в средносрочен и дългосрочен план. Следователно, колебанията в инвестициите са в съответствие с икономическите модели. В средносрочен план Китай е привлякъл над един трилион юана (136,85 милиарда долара) всяка година чуждестранни инвестиции за три последователни години от 2021 г. насам. Големият приток на чужд капитал отприщи търсенето на инвестиции в страната и спадът на преките чуждестранни инвестиции през 2024 г. е част от нормалните икономически цикли.
От дългосрочна перспектива глобалните трансгранични инвестиции се преориентират към услуги и леки индустрии, което води до периодично несъответствие между мащаба на действително използваните чуждестранни инвестиции и броя на новите предприятия с чуждестранни инвестиции. Понастоящем около 70% от чуждестранните инвестиции в Китай се вливат в сектора на услугите, който се характеризира с бизнес модели с минимални активи, и това оказва значително влияние върху общия брой на чуждестранните инвестиции.
Следващият
“Китай” пак
си е Китай
Как предприятията с чуждестранни инвестиции гледат на китайския пазар?
“Следващият “Китай” пак си е Китай” - това мнение широко се споделя от глобалните инвеститори. Днешният Китай преживява технологични пробиви и бум на таланти, което доведе до значително увеличение на общата факторна производителност и повече добавена стойност за “фабриката на света”. Огромният китайски пазар се превърна в “глобален пазар”, стимулирайки вътрешното търсене и предоставяйки огромни възможности за чуждестранните компании.
Несъмнено, постоянно развиващият се Китай със силен темп на растеж остава изключително привлекателен за чуждестранните инвеститори. В същото време на силно конкурентния открит пазар на Китай, финансираните от чужбина предприятия трябва да внесат най-добрия си опит, за да осигурят опора.
През последните години някои чуждестранни предприятия, които не успяха да се справят с променящия се китайски пазар, се оттеглиха, като същевременно навлязоха повече чуждестранни високотехнологични инвеститори.
Междувременно някои западни държави политизираха икономическите и търговските въпроси през последните години, което доведе до непрекъснат спад в глобалните трансгранични инвестиции и представлява предизвикателство пред способността на Китай да привлича преки чуждестранни инвестиции. Колкото по-трудна е външната среда, толкова повече е необходимо Китай да отговори на глобалната несигурност с по-високо качество на развитие и отваряне на по-високо ниво.
Както винаги, Китай остава твърдо ангажиран с отварянето и печелившото сътрудничество с чуждестранни инвеститори.
Независимо от всичко това си остава вярно: партньорството с Китай означава възприемане на бъдещи възможности, а инвестирането в Китай е инвестиция в бъдещето.
Намалените разходи за логистика спомагат за по-голяма виталност на китайската икономика
Хан Син,
в-к „Жънмин Жъбао“
Логистиката е „кръвта на живота“ на реалната икономика.През 2024 г. годишният обем на превоз на товари в Китай достигна приблизително 56,5 милиарда тона, средно 150 милиона тона на ден, с годишен ръст от около 3,5%.Това ефективно подпомага стабилното и положително развитие на националната икономика.
През последните години общото ниво на разходите за социална логистика в Китай е в низходяща тенденция.Съотношението на разходите за социална логистика към БВП е намаляло от 18% през 2012 г. на 14,4% през 2023 г., което означава, че направените логистични разходи за всеки 100 юана ($13,73) от БВП са намалели от 18 юана на 14,4 юана.
Как е постигнато непрекъснатото намаляване на общите разходи за социална логистика?
Корабът „Кава Нинбо“, потеглящ от пристанището Нинбо-Джоушан, пристига във Вилхелмсхавен, Германия в ранните часове на 24 януари, само за 26 дни.
Зад тази ускорена доставка се крие стратегическа интеграция на интермодален морски и железопътен транспорт и корабния маршрут „Китай-Европа Експрес“.Пратката съдържа мебели, произведени в провинция Дзянси, и се транспортирас влак от Ганджоу, Дзянси, до пристанищната зона Чуаншан в пристанище Нинбо-Джоушан, след което директно се натоварва на експресния кораб за Германия.
„Китайско-европейският експрес позволява директна морска доставка от нашето пристанище до Европа, съкращавайки транзитното време от 38 на 26 дни“, обясни представител на пристанището.„Чрез координирани железопътно-морски операции контейнерите могат да бъдат прехвърлени от влакове на кораби без презареждане, което значително намалява логистичните разходи.“
Само през 2024 г. пристанището Нинбо-Джоушан е обработило над 1,8 милиона TEU (еквивалентни единици от двадесет фута) чрез своите интермодални морски и железопътни услуги, постигайки двуцифрен ръст на годишна база.
Продължаващото оптимизиране на транспортната структура в Китай се превърна в крайъгълен камък за намаляване на логистичните разходи, като същевременно се повишават качеството на услугите и оперативната ефективност.През последните години страната е свидетел на видим напредък в координираното развитие на инфраструктурата и системните иновации.
Ключови транспортни коридори като новиямеждународен търговски коридор земя-море, логистичната мрежа на икономическия пояс на река Яндзъ и интермодалната транспортна мрежа в централен Китай значително подобриха регионалната свързаност.
Стратегическото разширяване на специализираните железопътни линии в индустриални центрове, пристанища и логистични паркове ефективно се справи с критичните предизвикателства за свързаност на „първата и последната миля“ в железопътния транспорт, укрепвайки инфраструктурната рамка.
Различни организационни модели се появиха като иновативни решения - от високоскоростни експресни влакове и влакови линии за контейнери с двоен стек до мултимодални експресни мрежи.Рационализираните практики като унифицирани системи за документация и стандартизирано управление на контейнери в различните видове транспорт са пример за пробив в регулаторната координация.
През 2024 г. обемът на интермодалния железопътен и воден транспорт в Китай достигна 11,5 милиона TEU, което е с 15% повече на годишна база.
Интегрирането на технологии от следващо поколение като ИИ и интернет на нещата (IoT) с модерна логистика отключва нови възможности за рентабилни, интелигентни вериги за доставки.Цифровите платформи за превоз на товари и интелигентните логистични решения променят транспортния сектор на Китай чрез оптимизация на база данни.
Фу Йефей, генерален мениджър на текстилна компания в град Шаосин в източната китайска провинция Джъдзян илюстрира тази трансформация.Преди наемането на шофьори е струвало на компанията му 30,000 юана месечно, като често е имало празни пътувания и ниска ефективност.След приемането на интелигентни логистични платформи, базираните на ИИ системи за съпоставяне са намалилитранспортните разходи с близо 70%, като същевременно ефективността на доставкитесе е повишила с над 50%.
„ИИ преодолява информационната празнина между спедитори и превозвачи, като фундаментално намалява системните логистични разходи“, казва Джан Хао, главен технологичен директор на Lalamove, китайска компания за доставка и логистика.
Платформата на компанията обработва 1,86 милиона ежедневни поръчки с 92% успешен процент на съвпадение през 2024 г. Според статистиката Китай е дом на 3286 дигитални товарни платформи, координиращи над 8 милиона камиона и 7,3 милиона шофьори в цялата страна.В сравнение с традиционните методи, дигиталните платформи са намалили времето за изчакване от 2-3 дни на 8-10 часа, като същевременно са намалили транзакционните разходи с 6-8%.
JD Logistics, логистичното подразделение на гиганта за електронна търговия JD.com, демонстрира друго измерение на иновациите чрез своята национална мрежа от 3600 интелигентни склада.Чрез интегриране на складови, транспортни и дистрибуторски операции, той предоставя цялостни решения за веригата за доставки за повече от 100 000 предприятия.
„Преди, да се разчита само на един склад причиняваше забавяния и високи разходи“, казва Джън Чъндзюн, основател на фирма за производство на малки домакински уреди.„С регионалните дистрибуторски центрове на JD Logistics съкратихме времето за доставка с осем часа за различните платформи и планираме да намалим складовото пространство за допълнителни спестявания.“ Тази година логистичният сектор на Китай ускорява дигиталната си трансформация и се наблюдава задълбочаване на интеграцията между логистични доставчици и производители.
„Предвиждаме да намалим националните логистични разходи с 300 милиарда юана през 2025 г.“, казва заместник-министърът на транспорта Ли Ян, добавяйки, че това ще осигури значителна подкрепа за растежа на реалната икономика, особено в производствения сектор.