Армия от 5000 специално обучени трябва, за да преброят качествено вота в 31 центъра (Графика)
Експерти проиграха какво се случва там при реални избори: необходими са 2000 екипа
Около 5000 души ще са нужни за екипи в преброителни центрове, ако бъдат предвидени с ново изборно законодателство.
Това се вижда от симулация на ръчно броене на хартиени бюлетини в преброителен център. Експериментът е проведен от Центъра за изборни изследвания към Нов български университет.
Оказва се, че при избирателна активност, подобна на последните избори, ще са необходими над 2000 преброителни екипа от по 2-ма или 3-ма души.
Такъв малък екип може да застраши баланса на интересите. От друга страна, при повече членове ще трябват по-големи помещения.
Центърът за преброяване пък трябва да е в такава сграда или помещение, което да може да побере 100 преброителни екипа - тоест около 200-300 души, като освен тях са необходими и наблюдатели, застъпници и медии.
Според автора на доклада - политологът и изборен експерт Даниел Стефанов, тези хора могат да се наберат от настоящата изборна администрация - с редуциране на състава на секционните избирателни комисии, и като се извади броенето от задълженията им.
Нямаме информация коя СИК точно с колко членове разполага, но по-голямата част са 7-членни.
Ако всички СИК се редуцират до 5-членни, могат да се намерят хора за преброителните екипи,
обясни Стефанов пред “24 часа”.
Тези екипи не могат да бъдат част от т.нар. преброителни комисии, предложени в някои проекти за промени в Изборния кодекс.
Подобни комисии трябва да се занимават с общото администриране на преброителния център, инструктиране, даване на задачи, разделяне на екипи, каза още Стефанов.
За да се избегне струпването на много секции още на входа на центъра,
един екип е за входящ контрол, втори - за същинското броене
Първите трябва да са над 570. Те не участват в същинското броене, за което са необходими над 1850 екипа. (Виж графиката.)
Около и над 100 екипа са нужни за трите столични избирателни района, както и за Бургас и Варна.
С първата фаза - входящия контрол, трябва да се избегнат грешки от СИК. Първо се получават изборните урни с бюлетините, които се носят в центъра от секционните комисии. След това официалните лица проверяват дали пломбите на урните са непокътнати, сверяват номерата им и дали всички документи - протоколът и избирателният списък, са налични и коректно попълнени.
После общият брой бюлетини в урната се сравнява със записите в протокола от СИК, както и с броя поставени подписи в избирателния списък на съответната секция, за да се открият евентуални несъответствия. На този етап се броят всички бюлетини от урната, без да се взема предвид конкретният вот или валидност.
При
несъответствия и разминавания съответната СИК се карантинира
И с нея се занимава преброителната комисия, обясни Даниел Стефанов.
Симулацията показва, че е добър вариантът с един преброителен център за избирателен район. Според експертите това би спестило допълнителен обслужващ персонал, както и ще даде възможност за лесно набиране на допълнителни преброителни екипи.
Всичко това няма да стане без подобряване на обучението на последното ниво на изборната администрация, независимо дали става въпрос за СИК, или екипите в преброителните центрове. Централната избирателна комисия трябва да организира специално обучение на преброителните бюра. Те могат да са съставени от същите членове на СИК, но задължително трябва допълнително обучение, обясни пред “24 часа” Даниел Стефанов.