Слушането на музика помага да се намали болката след нараняване
Слушането на музика помага да се намали болката, която пациентите изпитват след нараняване. Това сочи проучване, публикувано миналата седмица.
Благодарение на него експертите стигат до заключението, че разсейването с музика действа като ефективна форма на облекчаване на болката. Но изследователите също така са установили, че някои песни имат по-голямо въздействие от други.
Най-честите лечения, предлагани за някаква форма на болка, са болкоуспокояващи, физиотерапия и терапия чрез разговори.
Новото проучване, проведено от учени от университета Макгил в Канада, обаче смята, че музиката също може да играе важна роля, съобщи Daily Mail.
В изследването са участвали 60 души, които са били подложени на електрически шок с ниско ниво на въздействие. Според изследователите това е било подобно на кратко докосване на външната страна на гореща чаша за кафе.
След това на една трета от тях е било казано да седят в тишина, а друга трета е слушала музика по свой избор.
Останалите участници обаче са получили персонализирана музика. Проучванията показват, че всеки човек има свой собствен естествен ритъм. Това означава, че те чуват музиката с различна скорост в сравнение с другите хора.
Изследователите определили естествения ритъм на всеки участник, като го помолили да изсвири детската песничка „Twinkle, Twinkle, Little Star" с удобна за него скорост, без да му подсказват.
В зависимост от темпото, с което те правят това, учените ускоряват или забавят музиката, която слушат след електрошока.
Резултатите установили, че слушането на каквато и да е музика намалява нивото на изпитваната от пациентите болка.
При тези, които получавали персонализираната музика, обаче намаляването на болката било най-голямо.
Сега изследователите се надяват да изпробват техниката върху хора, страдащи от продължителна болка, известна като хронична болка, пише БГНЕС.
В миналото често се е предполагало, че успокояващата или релаксираща музика действа най-добре като средство за облекчаване на болката, твърди проф. Каролин Палмър, мозъчен учен от университета Макгил и съавтор на статията.
„Но това не изглежда достатъчно точно", добави тя.