Киселова: Българските деца и юноши водят класациите за ранна употреба на тютюневи изделия, алкохол и психоактивни вещества
Българските деца и юноши водят всички негативни европейски класации за ранна употреба на тютюневи изделия, алкохол и психоактивни вещества. Факт, който трябва да ни накара да се замислим за психичното здраве на подрастващото поколение. Факт, който трябва да ни накара да се замислим за ролята и мястото на семейството като ценност в българското общество. Това заяви председателят на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова по време на кръгла маса на тема: „Актуално състояние на държавната политика в областта на намаляване на разпространението и употребата на наркотични и психоактивни вещества в България".
Киселова посочи, че за съжаление това е проблем, който с годините се задълбочава. Тя смята, че проблемите трябва да търсят не просто партийни, а общи държавнически решения. Председателят на Народното събрание подчерта, че ролята на семейството за формиране на навици у подрастващите да живеят здравословно като ценност, уви, е почти унищожена у нас.
Киселова цитира данни от Национално проучване на факторите на риска за здравето сред населението в България, проведено от Националния център по обществено здраве и анализи. В него се посочва, че над 30 процента от учениците са правили опит да пушат цигари. Над 40 процента от учениците са запалили първата си цигара на 14-15 години. Пушачи са 27, 9 процента от момичетата, 21, 5 процента от момчетата, като тютюнопушенето е значително по-разпространено сред 15-19 годишните. Интензивни пушачи са 63,1 процента от момичетата и 51, 3 процента от момчетата. Всеки четвърти ученик у нас е изложен на пасивно пушене всеки ден. С нарастване на възрастта нараства и делът на хората, които стават пасивни пушачи.
Данните от проведеното проучване сочат, че вниманието на децата на възраст 13-15 години определено е насочено към новите тютюневи изделия. Към момента на анкетирането 10, 8 процента от учениците употребяват електронни цигари, а почти 17 процента пушат наргиле, посочи Киселова.
Наблюдава се тенденция на постоянно намаляваща начална възраст за консумация на алкохол. При младото население на възраст 10-19 години данните сочат, че 62,6 процента от анкетираните са опитвали алкохол – бира, вино, концентрат, без съществена разлика между половете.
Средната начална възраст на консумация на алкохол в България е 13 години. Към момента на изследването 48 процента от децата консумират алкохол, по-често във възрастта 15-19 години. Изключително тревожен е фактът, че алкохол употребяват почти 50 процента от децата.
Особено обезпокоителен факт е свързан с ефектите от тази употреба в областта на образованието и социалната реализация вече като възрастни, посочи Киселова.
Тя посочи, че през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови психоактивни вещества. Докладваните вещества са с разнообразни физически данни - някои от тях са в прахообразна форма, други са течности, хранителни продукти- бонбони, кексчета, вейпове, смоли.
Киселова посочи, че броят на новопостъпилите психоактивни вещества в България през 2024 г. е аналогичен на броя, регистрирани в периода 2020-2023 г. Като през 2021 г. е отчетена най-високата стойност докладвани нови психоактивни вещества в страната - 47. Киселова посочи, че през 2024 г. официално докладвани са 47 нови психоактивни вещества, регистрирани за първи път в Европейската система за ранно предупреждение за нови психоактивни вещества. Въпрос на време е тези нови 47 психоактивни вещества да навлязат в България, посочи Киселова, цитирана от БТА.