Преобразяват с 3,6 млн. лева най-големия храм на знанието в Пловдив (Снимки)
- Богатствата му са безценни - съхранява ръкописи от Средновековието и цялото познание на българина
- Половин век след построяването й Народната библиотека "Иван Вазов" ще се сдобие с фотоволтаици, нова дограма и изолация
Кое е общото между петолевката и Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив? Този въпрос задава често на ученици и студенти главният библиотекар Петко Георгиев. Следва мълчание.
"Ликът от петолевката е на художника Иван Милев,
а неговата дъщеря арх. Мария Милева е проектирала сградата на второто по големина книгохранилище у нас", отговаря Георгиев.
Импозантната постройка е 50-годишна и когато се строеше през 1974 г., за нея се говореше като за сензация. За проектирането й е използвано начертанието на средновековен манастир с вътрешен двор и кула, в която е книгохранилището.
Сега обаче сградата е овехтяла и предстои да бъде преобразена с над 3,6 млн. лева. От тях 2,7 млн. са от плана за възстановяване, а община Пловдив гласува още 830 хил.
"За половин век експлоатация тя действително има нужда от преоформяне. За алуминиевата й дограма, която за времето си е била много добра, сега няма резервни части и от нея зее", категоричен е директорът Димитър Минев.
По график ремонтът трябва да приключи за 2 г. и половина. Но директорът счита, че ще се проточи, защото библиотеката няма да затваря, а строителните дейности ще вървят успоредно с обслужването на читателите.
Библиотеката е
разположена в историческия център на Пловдив,
на ъгъла на едни от най-красивите улици - "Иван Вазов" и "Авксентий Велешки". Арх. Милева я проектира с вътрешен двор, в който се издига 14-етажно тяло.
В него се пазят безценни реликви от сревновековната историопис, както и целият фонд, който наброява 2 млн. единици. За проекта си арх. Милева е удостоена навремето с Димитровска награда.
Четящите пловдивчани възприемат Народната библиотека като храм на знанието. Разгънатата площ е 7000 кв. метра, а фасадата е облицована с врачански камък. Три големи стълбища водят към сградата - централно и две странични. Най-отпред има барелеф с образите на Йоаким Груев, Александър Башмаков, Борис Дякович и Маню Стоянов, дело на скулптора Виктор Тодоров.
Самата фасада е облицована от Стойо Тодоров и при санирането няма да се пипа, а изолацията ще е вътрешна.
На първия етаж в централното фоайе е стенописът "Науката през вековете", направен от художниците Любен Диманов и Тодор Панайотов.
На втория етаж, който води към читалните, е изобразен огромен стенопис, в центъра на който е Иван Вазов в цял ръст. Той е нарисуван от Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев и Христо Стефанов - част от великолепната пловдивска петорка, в която влизат и Димитър Киров и Енчо Пиронков.
На отсрещната страна се открива витраж от топено стъкло, дело на Никола и Невена Тузсузови.
При предстоящия ремонт тези произведения на изкуството няма да се пипат, те и сега са добре поддържани. Санирането, за което кандидатстват 4 фирми, предвижда поправка на покрива и
поставяне на фотоволтаици, смяна на дограмата,
вътрешна изолация и подмяна на цялостната климатизация. Предстои да бъдат прегледани дали подадените документи отговарят на изискванията и след това ще се обяви дата, на която ще бъдат отворени ценовите предложения.
Кога точно ще започне чаканото обновление, зависи от срокове и евентуалните обжалвания.
Директорът смята, че строителството ще е сложно. Но е доволен, че библиотеката ще стане енергийно независима с фотоволтаиците.
Произвежданият ток ще намали сметките, които през зимните месеци са по 7-8 хил. лева. Толкова отиват и за парното.
"Плащахме повече за ток, но успяхме да направим LED осветление със сензори в 14-етажното книгохранилище и така парите намаляха с 2-3 хил. лева", казва Минев.
През 90-те години имаше период, когато читалните бяха наричани замръзналото кралство, хората стояха с шапки. Сега не е така. "Въпреки силната конкуренция на интернет и електронните книги библиотеката устоява", категорична е Гълъбина Желязкова, която завежда сектор "Читалня".
Институцията разполага със 130 служители и 10 хил. редовни читатели. "Това не е точната представа, тъй като
дигиталната ни библиотека се посещава от 40 хил. души
от различни IP адреси, които пак са наши читатели. Тя е на разположение 24/7 дори в събота и неделя", обяснява директорът.
В България две са библиотеките от този ранг - националната "Св. св. Кирил и Методий" и пловдивската "Иван Вазов". Започнали са да функционират по едно и също време. Националната отваря през декември 1878-а, а пловдивската - месец по-късно. Едната действа в Княжеството, а другата - в Източна Румелия.
И сега хората в Пловдив я наричат народна. Още от времето на княз Батенберг с указ е разпоредено
двете библиотеки да получават екземпляр от
всичко, което се печата на български
на територията на страната. По тази причина те са нашите пълнодепозитни книгохранилища. Всичко, което излиза у нас, колкото и малък да е тиражът, задължително има по две копия за националната и за пловдивската библиотека.
Безценни са богатствата, които се съхраняват в НБ "Иван Вазов". Най-старите ръкописи са от XII век. Това са фрагменти от т. нар. Кюстендилски палимсест и Слепченския апостол. Вторият е открит в района на Слепча, днешна Северна Македония.
"Там има манастир и скоро игуменът ми писа, че иска сътрудничество с нас, за да направят дигитално възстановяване на средновековния документ, и моли да им пратим копия.
Отговорих му, че нямаме нищо против да си сътрудничим, но първо те да ни предоставят техните, а ние ще им дадем нашите. Но те няма какво да ни изпратят, защото всичко е при нас", твърди директорът.
По думите му в 14-етажното хранилище се пазят около 300 славянски ръкописа. Сред тях са "Часословът" на Яков Крайков от 1566 г., най-старата ни печатна книга от 1512 г. на йеромонах Макарий, Търговищкото четвероевангелие, цялата ни възрожденска книжнина.
"Тази кула е пълна с цялото познание на българина", допълва Петко Георгиев.
Какво е да си директор на такава библиотека, ръководена от големи имена като археолога Борис Дякович, който е бил начело над 30 години, както от проф. Радка Колева, питаме Минев.
"Никак не е лесно", признава той. И добавя, че непрестанно работят за технологичното й обновление. Правят три места за потребители с компютри, които ще се обслужват самостоятелно и така ще улеснят работата на библиотекарите.
Минев оборва и упреците, че младият българин не чете книжовен език. "Има много приятна за нас статистика, която показва, че децата читатели са увеличават, както и средношколците и студентите. Отчита се ръст на младите потребители в библиотеката. Чуждестранните студенти в Пловдив непрекъснато я посещават, повечето учат медицина и имат навиците, придобити в техните държави", обяснява директорът.
Отделно по думите му се
опитват да събуждат интереса с различни събития чрез видеоревюта на книги
"Седем наши колеги ги представят пред камери и ги пускаме в нашия ютюб канал. Вече имаме над 300 представяния на книги по интересен начин за различните съсловия. Идват хора и казват: Искам тази книга, за която гледах в ютюб. Направихме и няколко куиза между знаещите хора и вече са сформирани отбори, които чакат за участие. Благодат е да работиш сред книгите", обобщава Димитър Минев.
Съсипват директор, похарчил 300 златни лева за
"Офортите на Рембранд"
Тежка критика от тогавашните власти е отнесъл един от първите директори на пловдивската библиотека Илия Йовчев. Той застава начело на институцията на 1 януари 1883 г. и има голям принос за обогатяването на фонда й.
Успява да закупи от Лайпциг "Офортите на Рембранд" - три тома с печатна графика, за които похарчил почти половината годишен бюджет на библиотеката, който се равнявал на 700 златни лева. Йовчев броил за тритомника 300 златни лева, което се възприело като скандално, и затова бил оплют.
"Офортите на Рембранд" сега са сред най-ценните реликви на пловдивската библиотека - друг екземпляр от него на Балканите няма. Изданието било в лимитирана бройка от 400 екземпляра и всички са номерирани. Графичните картини са правени с интересна техника.
Илия Йовчев се смята за бащата на BG емиграцията в САЩ, възпитаник е на Робърт колеж. Впоследствие става главен библиотекар на Харвард.
Пловдивската библиотека разполага и с екземпляр от "Византийски емайли", съставени от Никодим Кондаков. Това са църковни украшения по канон и са много ценни.
Притежава също копие от "Птиците на Америка" от Джон Одюбон - албум с цветни илюстрации на птици, висок 1,5 м. Преди години екземпляр от изданието е продаден в "Сотбис" за над 5 млн. долара. "Имаме същата книга. Тя е с такава големина, защото Одюбон е искал в оригинален размер да бъдат представени птиците в нея", казва Димитър Минев.