Здравната каса отчита повишена продължителност на живота с 5 години заради реимбурсацията на медикаменти за сърце
През 2024 г. се отчита общо увеличение на броя клинични пътеки, отчетени към НЗОК, от 200 хиляди спрямо предходната година, което е значителен ръст
След като Здравната каса реимбурсира на 100% лекарства за сърце и съдове (тези с моносъставка), отчита, че пациентите живеят 5,25 години повече с в резултат на подобрената степен на придържане към лечение. Според Здравната каса, в крайна сметка държавата ще има икономически принос в размер на 2,6 млрд. лв, защото много пациенти ще живеят по-дълго и ще останат активни на пазара на труда.
След извършен анализ на броя лекувани пациенти, брой опаковки и реимбурсна сума за период от 7 месеца преди повишаване нивото на реимбурсация и 7 месеца след
повишаване нивото на реимбурсация и цените на клинична пътека (КП) са съгласно данните в Националния рамков договор (2023-2025) към Януари 2025 г. (Договор № РДНС-01-2-2 от 12 юни 2024 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г.) се установява , че за периода м. Септември 2023 г. – м.
Март 2024 г. са реимбурсирани 11293937 опаковки от цитираните по-горе лекарствени продукти на сума от 19201378 лв. След повишаване нивото на реимбурсация (100%), за периода м. Април 2024 г. – м. Октомври 2024 г., броят на реимбурсираните опаковки възлиза на 11962281 и реимбурсна сума от 48183070 лв. Разликата възлиза на 668344 броя опаковки повече след повишаване нивото на реимбурсация с допълнителен разход от 28981692 лв. Общо за периода м. Април 2024 г. – м. Октомври 2024 г. са лекувани и продължават да се лекуват средно 29101 пациенти повече спрямо предходния период,
което означава по-висока степен на придържане към лечението и по-добър контрол на сърдечносъдовите заболявания.
Добавените години живот в резултат на подобрената степен на придържане към лечение възлизат на 5,25 години за пациент.
Според анализа, в периода април-юни 2024 г. са отчетени 2013 КП и 2494567 лв. по-малко в сравнение с периода януари-март 2024 г. – т.е. категоричен спад в
хоспитализациите свързани с тези заболявания.
Важно е да се отбележи, че през 2024 г. се отчита общо увеличение на броя клинични пътеки, отчетени към НЗОК, от 200 хиляди спрямо предходната година, което е значителен ръст.
От Здтавната каса прогнозират и финансовия принос от лицата в трудоспособна възраст заради подобрената преживяемост. По данни на НСИ за 2023 г. отчитайки 49140
лв. принос към БВП за година на лице в трудоспособна възраст общият принос за период от 5,25 години възлиза на 257936 лв. за пациент. От всички лица, лекувани допълнително след пълната реимбурсация на цитираните медикаменти, 10185 са лица в трудоспособна
възраст. Общият икономически принос при тези сметки възлиза на 2627086399 лв.
Изчисленият разход (28,99 млн.) в резултат на допълнителния брой лекувани пациенти
(29 101), при допускане, че те ще продължават да се лекуват, се свързва с икономически принос от 2,6 млрд. лв.
Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са водеща причина за смърт в света. ССЗ са обвързани със значителна медицинска, социална и икономическа тежест. Смята се, че разходите за ССЗ в ЕС възлизат на 282 милиарда евро годишно, като 155 милиарда евро
(55%) са директни разходи за здравеопазване и дългосрочна грижа, което представлява 11% от разходите за здравеопазване в ЕС. Загубата на производителност е 17% (48 млрд. евро), а разходите за неформални грижи са 79 млрд. евро (28%). Разходите за ССЗ възлизат на 630 евро на човек, като варират от 381 евро в Кипър до 903 евро в Германия, а в България възлизат на 517 евро.
България е на водещата позиция в Европа по брой хоспитализации за ССЗ според данни на Eurostat. Също така, през 2021 г. стандартизираният коефициент на смъртност от сърдечносъдови заболявания в България е 7,1 пъти по-висок от този във Франция.