Петър Ганев: Държавата да проверява за концентрации при производство, вместо да се предлагат тавани, които ще вдигат цените
Подробен анализ на КЗК показа, че няма проблем в търговията на дребно и пазарът е конкурентен
Прави впечатление, че всеки, който има голям оборот, се набива в очите на политиците и започват кампания срещу него
- Два законопроекта, внесени в парламента, ще правят пореден опит за промяна в пазара, г-н Ганев. Единият ще ограничава надценките на 70 основни хранителни продукта, а вторият - директно цените и печалбите. Ще имат ли ефект и няма ли да имат същата съдба както всеки опит за пряка намеса на държавата на пазара?
- Аз се надявам да не стигнем до момента, в който тези закони се прилагат. Не трябва да забравяме, че при пазарната икономика цените не се определят от Народното събрание, от един или друг депутат или партия, а от логиката на пазара.
Има вдигане на темата в синхрон с това, което се готви в други страни като бойкот на пазара. Истината е, че към момента, ако гледаме нивата на инфлацията в България, голямата беше в периода 2022-2023 година. През 2024 г. започна да утихва. Ако гледаме конкретно при храните, отклонението у нас от това в ЕС започва в края на 2021 г., достига своя връх през 2022 г. Говорим за увеличение от над 25% при храните, докато в Европа беше 18%.
През 2024 г. започна нормализация, поскъпването на храните се върна на 2%, дори в някои случаи и под това ниво. Има абсолютно изравняване на това, което е у нас и в ЕС, с дребни разлики след десетичната запетая. В общия случай от 1 година нямаме свръхинфлация при храните и разминаване с това, което е в ЕС.
Този дебат сега е закъснял. Имаше свръхактивност на институциите през 2022 и 2023 г., когато се създаваха специални сайтове да се сравняват цените, когато пак се говореше да се ограничават надценки. Доскоро имаше и законов текст, който държеше надценката на хляба до 15%. Той се оказа безсмислица, поради което оперативно не влезе в сила. Има още примери, които показват, че тук се търси политическа изгода. В момента няма драма с цените на храните.
- Никой обаче не отрича поскъпването на основни хранителни стоки. Кой храни инфлацията в този сегмент? И дали ограничаването на надценките или въвеждането на пределни цени е добро решение?
- Да, никой не отрича инфлацията при храните. Но тя е натрупана през 2022-2023 г. Нека да се върнем и по-назад за 10-годишен период. От 2015 г. общото повишение на цените е близо 40%, което не е малко. Двете групи стоки, където увеличението е най-голямо, са хранителните продукти и ресторантите. А точно те са на фокус, защото там човек вижда как парите излизат от джоба му.
Към момента ситуацията е различна. Ако сравняваме спрямо година по-рано, инфлацията е по-голяма в ресторантите, образованието, алкохолните напитки, жилищата. Има още много примери. Но когато са натрупани 40%, сега и 2% се усещат по-негативно и тежат.
- Опитът на други държави да се намесят на пазара доведе до два видими ефекта - недостиг на определени стоки и по-висока инфлация. Това неизбежни следствия ли са?
- Ако гледаме къде е най-висока инфлацията при храните в последните 10 г., тя в Унгария е над 100%, в Сърбия е 75%, в Румъния - 66%. Някои регулират пазара, други са го оставили свободен. Годишната инфлация при храните у нас е 2,6%, в Северна Македония е 6%, в Румъния близо 5%. В Хърватска е около 5%. Във всички тези държави, в които наблюдаваме репортажи за бойкот на магазините, инфлацията е по-висока, отколкото у нас. И е факт, че в държави, които прилагат тежки мерки за пазара, поскъпването е по-голямо.
- Как определянето на оборот, над който да действат мерките, както и задължения за поддържане на количества от продукти се съвместява с конкуренцията, която действа в интерес на потребителите?
- Не се съвместява. Всички изследвания показват, че около 50% от покупките на храни се случват в малките магазини. Пазарът е много конкурентен – както между веригите, така и на тях с останалите магазини. 1/4 от заетите в търговията на дребно са в модерната търговия, останалите 65% са в малки магазини.
- Явно е, че предлаганите мерки за ограничения на цени ще засегнат големите търговски вериги. Така не ги ли сочи държавата косвено за виновници? И такива ли са наистина?
- Да, ще засегне основно веригите. Отново виждаме, че държавата предпочита да се занимава с няколко големи играча, както го прави при банките, при подземните богатства, телекомите, вместо да създава условия за конкурентен бизнес.
През 2022–2023 г. КЗК също бе активна и започна проверка, която наскоро приключи с подробен доклад, който показа, че проблем в търговията на дребно няма.
Анализът на комисията е много подробен, правен е ден по ден, стока по стока. Този анализ показа, че пазарът е конкурентен, а понякога търговците дори реализират загуби от продажбата на определени продукти. Има промоции, всичко е динамично и всеки предприемач гони съвкупен резултат от цялата си дейност.
Проверката не установява данни за предварително координиране на ценовото поведение между търговските вериги или обмен на стратегическа информация.
Странно е сега да се определя висок оборот, при който влизат в сила ограничителните мерки, защото това се използва за предварително посочване на виновни и победители. А в същото време много от стоките във веригите са български. Над 3,5 млрд. лв. са разходите им за 2024 г. към доставчици на български стоки.
- Каква тогава трябва да е ролята на държавата?
- Държавата трябва да се отвори максимално за конкуренцията, но и да провери дали вносът е свободен и дали има голяма концентрация в производството. Знаем, че секторът, в който се отличаваме от ЕС по цени, е млякото и млекопроизводството, където има много голяма концентрация. Ето един пример, където фокусът всъщност е в производството, а не в търговията на дребно.
- Политически популизъм ли е опитът за намеса на пазара тогава, или нещо куца в отношенията държава - пазар? Визирам това, че подобни намеси се случват не само у нас.
- В последните години виждаме фокус към големи играчи. Всеки, който има голям оборот, се набива в очите на политиците. Видима е тази тенденция и по някои предложения в бюджета. Вижда се, че и на Балканите определени политически играчи организират бойкоти, протести, внасят закони с ограничителни мерки. Това подсказва, че може да има намеса отвъд чисто стихийно възникнали протести или кампании. Това не трябва да се пренебрегва, още повече, че е подплатено с нормативна дейност - два законопроекта, сходно звучащи.