Премиерът резервиран за таван на цени, по-добре да се удрят картели (Обзор)
ГЕРБ цени пазарната икономика, ако има спекула, да се намесват регулатори
Премиерът Росен Желязков се оказа резервиран към идеите и предложенията да се налага контрол над цените.
Пряка намеса на държавата на пазара на основните стоки от потребителската кошница е недопустима, защото ще доведе до дефицит, спекула и дори по-високи цени, коментира в петък в парламента Желязков. Според него контролните механизми и регулация трябва да са свързани единствено с недопускане на нелоялни търговски практики и картелни споразумения.
“Надявам се тази година да се усети ролята на регулаторите в пазара на основните потребителски стоки. Много е важно да не се подават послания, които ще звучат като глупост от страна на правителството за намеса на пазара на дребно”, каза още Желязков.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също бе критичен към предложенията за държавна намеса в цените. “Всяка от партиите в тази много сложна коалиция има своите права да предлага каквото иска. ГЕРБ
подкрепя пазарната икономика
и правото на частника да определя цената на своя продукт. Ако има спекула, има куп регулатори, които да се намесят и да решат”, посочи Борисов.
Реакцията на Желязков и Борисов бе по повод два предложени законопроекта. Единият е на БСП и предвижда таван на надценките за цените на основни хранителни продукти, за да се спре тяхното поскъпване.
В предложените текстове е записано, че ограничението е 10% и ще важи за 70 продукта, чийто списък трябва да бъде изготвен от Министерския съвет, но не може да включва имитиращи продукти.
Таванът на надценката ще важи за търговски обекти с над 10 млн. лв. годишен оборот. Така не се засягали малките квартални магазини. Останалите ще бъдат задължени да обявяват продажни и доставни цени, на които купуват от производителя.
Освен това са предвидени и стряскащи санкции, които могат да достигнат до 3% от оборота на търговските вериги при неспазване на правилата. Според вносителите подобни правила са наложени в почти всички европейски държави, пише в мотивите на законопроекта.
Контролът по спазване на изискванията ще се извършва от Комисията за защита на потребителите и министъра на икономиката. Вносителите обясняват, че предлагат таван на надценките, а не на цените, за
да не бъдат смачкани българските производители,
както се случило в някои други държави.
Според БСП за последните 5 години инфлацията е 34%, а скокът на основни хранителни продукти достига 250%. Оризът поскъпнал с 83%, прясното мляко - със 119%, яйцата - със 150%, маслото - със 112%. В същото време пенсиите и заплатите нараснали с 60%, докато цените на основните продукти в малката потребителска кошница са се увеличили с около 120%.
В петък пък от “ДПС - Ново начало” внесоха свой законопроект, според който държавата може да определя цените на основните хранителни стоки. (Още за предложението виж по-надолу.)
Идеите за административно регулиране на надценки и цени обаче не срещат силна подкрепа в парламента. Освен БСП и “ДПС - Ново начало” само МЕЧ са готови да ги гласуват.
“Таван на цените никъде не работи. Лимит на надценка и контрол на практика е едно и също. Трябва да се стимулират малките производители. За да има ниски цени, трябва да има конкуренция на пазара”, коментира Мартин Димитров. от ПП-ДБ, с което даде да се разбере, че няма да бъда дадена подкрепа за двата законопроекта.
Пеевски: Държавата да казва кое за колко да се продава
Държавата да определя цените на хранителни стоки от първа необходимост - така накратко може да се опише предложеният законопроект от “ДПС - Ново начало”. В текстовете се посочва, че сред мерките за овладяване на поскъпването се включват определяне на най-висока цена, на която стока да се продава, сваляне на цени и предварителното им обявяване.
Мерките за ограничаване на печалбата и за пряк контрол на цените се приемат с решение на МС по предложение на министъра на икономиката и индустрията. Посочва се и начална и крайна дата на тяхното прилагане.
Ден преди да бъде внесен законопроектът, лидерът на “ДПС - Ново начало” Делян Пеевски обясни, че той се предлага заради необоснования ръст на цените на стоките от първа необходимост. Това създава напрежение сред хората и е необходима спешна и категорична намеса на държавата за ограничаване на спекулативния растеж на цените на стоките от първа необходимост, посочи Пеевски.
Дефицит и поскъпване, а не полза виждат веригите
Дефицит на стоки и още по-голямо поскъпване на пазара ще се появят, ако се приеме проектозаконът за таван на надценките. Това казаха от Сдружението за модерна търговия, което обединява големите търговски вериги.
В случая с Унгария, където бе въведен подобен таван, инфлацията при храните достигна най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г. - почти 50% на годишна база, като доведе и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката.
През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост, като от тогава досега България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка.
В Хърватия след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г. инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България, се посочва в становището на съюза.