"Тати, ти си моят герой" - думите, заради които Цанко Цанков плува 16 часа без да спира
Снимка на двумесечния му син Борис, облечен с боди с надпис "Тати, ти си моят герой, обичам те!, поддържа плувеца Цанко Цанков по време на 16 часовият му плувен маратон между хавайските острови Молокай и Оаху.
Премиерата на новия документален филм „Шампионът на Тихия океан - Хавай 2024" се състоя в София. Филмът разказва за историческото плуване на българския плувец Цанко Цанков между хавайските острови Молокай и Оаху – най-дългият от седемте най-трудни плувни маратона в света – част от веригата Ocean 7. Филмът завладя публиката със зашеметяващи кадри и вдъхновяващ разказ за силата на човешкия дух. 51.56 км за 16 ч. и 23 минути във водите на Тихия океан е най-бързото плуване за този сезон! Това е четвъртият успешен маратон на Цанко Цанков след Гибралтар, Каталина и Кук.
Самият Цанко Цанков присъства на прожекцията и изрази благодарността си за присъствието на всички, сред които бяха Георги Аврамчев, председател на българската федерация по плувни спортове, Роси МакКий, основател на фондация "Спорт в България" и Д-р Неделя Щонова.
Документалният филм представя драматичните предизвикателства, пред които Цанко Цанков се изправя по време на това грандиозно плаване, превръщайки холивудските екшъни в лесно изпълними сцени на фона на суровата реалност на Тихия океан. Оказва се, че Тихият океан не е толкова тих. Още с влизането си във водата, той е посрещнат от огромни вълни, които трябва да преодолее за да достигне дълбочина за плуване и да започне подвига си. Но това не е най-голямата опасност – акулите, обитаващи средата на протока между Молокай и Оаху, са истинското предизвикателство. За защита той разчита на гривна, която отблъсква хищниците с електромагнитно лъчение. На няколко пъти е ужилен от медузи, които причиняват силна и пареща болка за около 10 минути, а пипалата им се усещат като въжета по кожата. Морето е бурно, а подводното течение прави условията изключително трудни. Всичко това се случва на фона на непрогледна тъмнина. "Неслучайно черният цвят се асоциира със смъртта. Това е едно изключително ментално предизвикателство, но знаех, че няма как да се откажа", споделя плувецът.
По време на плуването в пълния мрак на нощта, когато тишината и студът обгръщат всичко наоколо, Цанко разказва пред 24 часа, че се фокусира върху поддържането на правилната техника, а когато му е най-студено и трудно си мечтае за топло място или представя образа на своя син. Премеждията не спират до самия край на маратона, разказва лентата, когато плувецът трябва да се насочи към едно от местата за излизане и течението го отнася към Китайската Стена (China Wall) - най-трудното място за финиширане. При първият опит за излизане той е блъснат в скалите и разранен. След втория опит за излизане финишира с време 16 ч. и 23 минути. "Болката ще отмине и раните ще заздравят, но този успех ще остане завинаги", заявява Цанко в лентата и следва това мото безотказно.
Какво се случва с организма на един плувец на маратони в открити води е наистина интригуващо. Той трябва да достигне до истинския предел на силите си. След един плувен маратон показателите на Цанко са сходни с тези на онкоболен - срив на множество показатели заради зверското натоварване.
През септември 2024 г. Цанко Цанков поставя ново предизвикателство пред себе си — плуване по река Дунав с дължина 108 км. Впоследствие постижението му е поставено под съмнение, което го принуждава да го докаже отново. Въпреки предупрежденията на лекарите Цанко не се отказва и само две седмици по-късно преминава 120 км по Дунав, този път в по-лоши метеорологични условия и с допълнителни километри. "Всеки ни казваше, че е невъзможно, но той го направи," споделя треньорът му Николай Илиев.
Вместо да си даде заслужена почивка, плувецът не изчаква препоръчителния период от 50 дни за възстановяване и скоро след това се отправя към Тихия океан за следващото предизвикателството — плуването в протока Молокай, което е в центъра на документалния филм. „Психиката определя 70% от успеха. Побеждава този, който е най-издръжлив ментално," казва Цанко. Дори най-добрата физическа подготовка не е достатъчна, когато човешкото тяло достигне своя лимит, тогава идва ред на психиката.
Цанко е изминал над 51 000 тренировъчни и състезателни километра – много повече от обиколката на Земята по екватора, която е приблизателно 40,075 километра. Въпреки това дори за него едно плуване от 16-18 часа представлява изпитание на границите на възможното. "Организмът ти минава през 7 до 9 тежки физиологически кризи при плуване от 16 - 18 часа," обяснява Цанко. Гликогеновите запаси в мускулите и черния дроб се изчерпват. Болката става постоянна – всяко дишане е мъчително, главата пулсира, а тялото се натравя от натрупване на млечна киселина и лактати. Любопитен детайл е, че Цанко дори изнася лекции пред лекари, за да разкаже от първо лице как човешкият организъм реагира при екстремни спортни натоварвания.
Следващите подвизи на Цанко включват състезание за плуване в ледени води в Полша и поредния щурм към заветните Oceans 7 - протока Цугару или Сангарски, който свързва японските острови Хоншу и Хокайдо, преминавайки от Японско море на запад към Тихия океан на изток. За възможността да плува в Японския проток чака вече 3 години, а екипът му се бори със съпътстващата бюрокрация, която забавят постигането на тази цел.
Документалният филм представя този невероятен подвиг, в който волята побеждава физическите ограничения, като същевременно разкрива личните моменти от живота на плувеца. Предвиден е като част от поредица документални ленти за плувеца по пътя му към покоряването на Oceans 7.