Даниел Панов: Проф. Харалампиев носеше Велико Търново в сърцето си
Катедралният храм в Търново отесня за всички, дошли да се простят с най-обичания ректор на ВТУ
"Велико Търново загуби един достоен почетен гражданин, ректор, който милееше за Великотърновския университет и издигаше авторитета му. Човек, който даде много за развитието на града с идеите и вижданията си и най-вече с това, че обичаше Велико Търново и го носеше в сърцето си. Така възпитаваше и студентите. В този тъжен ден ние губим един поддръжник на всичко онова, което постигнахме през последните години. Той беше инициатор на каузата да с Велико Търново да възвърне статута си на историческа и духовна столица на България." Така кметът Даниел Панов се прости с проф. Иван Харалампиев. Преподавателят по историческа граматика бе ректор на ВТУ от 1999 до 2007 г. Той си отиде на 78-годишна възраст на 29 януари.
Поклонението пред тленните останки събра в катедралата "Рождество Богородично" десетки преподаватели, студенти, учени, бивши ректори, творци, докоснали се до него.
Опелото води лично великотърновският митрополит Григорий с когото ги свързва дългогодишно приятелство. "И Бог няма да остане безразличен към ректора, защото той имаше и вярата, и обичта към хората", започна владиката. Той разказа за идеята на проф. Харалампиев да се съгради университетски храм на хълма Света гора и за щастието да го види издигнат до Ректората. Обърна се към съпругата и дъщерята на професора и благодари за безрезервната обич, подкрепа и спокойствие, които са му давали приживе.
"Загубихме един изключителен човек. Един стожер на науката, образованието, българщината. В лично качество аз загубих един много добър приятел и съратник", посочи бившият ректор проф. Пламен Легкоступ, който наследи проф.Харалампиев на поста.
"Отиде си един от хората, които бяха лицето на университетската общност, първо като учен - един от стожерите на историята на езика в балкански мащаб. Беше и един от най-добрите администратори, които можехме да имаме в едно много тежко време. Във времето на прехода, при липса на каквато и да е грижа на държавата към висшето образование, той се оказа един от малкото мениджъри, който рискувайки успя да преведе ВТУ в 8 тежки години. Беше човек, който вярваше на младите. Стартираше кариери с размах, делегираше правомощия, и което е най-важно, не се месеше в работата на колегите, с което пък даваше възможност да се изградят кадри от административен характер, който и до днес управляват", каза проф. Милко Палангурски.
Траурна книга и кът за почит бе уреден във ВТУ след кончината. Книга за съболезнования бе поставена и пред катедралата.