Неизвестният първи арест на Желю Желев

29.01.2025 12:04 Сима Владимирова
На 30 януари се навършват 10 години от смъртта на първия демократично избран президент на България Желю Желев.
Димитър Бочев е приятел на Желю Желев от младежките години.

“Аз помня как арестуваха Желю Желев първия път пред очите ми през 1967 година. Беше ме прибрал да живея в дома му на ул. “Батак” 27 – къща, която беше като Чичо Томовата колиба, намираше се почти под моста “Чавдар” в София - спомня си писателят Димитър Бочев. - Сякаш щеше всеки момент да се срути. Този ден дойдоха милиционерите, но ние

нямахме чувство за вина и им отворихме.

Започнаха да ровят в библиотеката му. Търсеха дисертацията му “Определението на материята и съвременното естествознание”, в която опровергава Ленин и налага своя теза. Офицерът, който водеше акцията, употреби думата “десерция”. Аз му отговорих: “Десерт тук не сервираме”.

Не я намериха, но арестуваха Желю за разпространение на нелегална литература. Той беше предприел гениален ход. Отпечата в Полиграфическия комбинат дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил. Беше взел заем, за да я финансира.

Изпрати по един брой на Тодор Живков, членовете на Политбюро и ЦК на БКП и на министрите. Когато го арестуваха и му казаха, че разпространява нелегална литература, той отговори: “Как нелегална?

Тодор Живков нелегален ли е?

Политбюро нелегално ли е. Ето ви разписки”.

Те се видяха в небрано лозе, но го арестуваха и го затвориха в 5-о районно управление. И ние с жена му Маруша обикаляхме като кучета около касапница районното, но не можехме да го видим.

На другия ден го изпратиха с охрана за родното му село Веселиново. Там остана въдворен на местожителство за известно време. След това той отново не можа да се върне в София. Съгласиха се да го преместят в бургаското село Грозден, откъдето бе Маруша. Там остана в продължение на няколко години. Главната цел на комунистическия режим беше Желю Желев да не бъде в София, за да ограничат контактите му.

5 години по-късно, през 1972 г., той не ме предаде, а беше единственият човек от всичките ми приятели, който знаеше точния ден и час, когато щях да бягам от България.

Беше в свирепа немилост

от страна на режима. Щеше да си оправи положението, ако ме беше предал. Аз му имах доверие и той не ме излъга.

Ето какво се случи. По онова време бях въдворен на местожителство в Силистра. Там трябваше да се разписвам два пъти дневно в Окръжното управление на МВР, за да гарантирам, че не съм напуснал.

Дойдох нелегално в София в навечерието на бягството. На другия ден ще напусна България с фалшиви документи. Срещам Желю близо до Софийския университет.

Макар и в средата на август денят беше усоен.

Бях облечен с фланелка с къси ръкави и целият треперех. Чудя се дали беше случайна тази среща. Беше съдбовна. Показах му холандския си паспорт на името на Йостер Верда, с който щях да бягам. Каза ми: “Абе не си баш холандец, ама биваш”. Видя, че зъзна, и свали от плещите си своята фланелка. Даде ми я, като каза: “Митко, на теб ще ти трябва повече”. Като че ли собствената си кожа свали. Този жест ме топли и до ден днешен.

Желю съзнаваше, че не е роден за политик. Мечтата му беше да бъде метафизик, академичен философ, творец. Времената имат своя логика, която невинаги ни е подвластна. Събитията обаче пожелаха по-късно той да оглави тази държава. Стана малко против волята си президент с единствения мотив да служи на този изстрадал народ.

Той беше хуманист в най-изконния, най-Христовия смисъл. Не вярваше в Бога, но не бих го нарекъл атеист, защото у него нямаше фанатизъм срещу вярващите. Уважаваше дълбоко вярата на вярващите.

Живееше в Божия смисъл

- според 10-те Божи заповеди. По своя начин на живот бе много по-близко до Христовата църква, отколкото до лицемерно вярващите като Тартюф.

Негов единствен пътеводител в жизнения му път беше моралната и гражданска съвест.”

Други от От страната и света

Държавата плаща първо заплатите, пенсиите и помощите. Ако има пари, и останалото

Отлагат с три години новата такса смет На извънредно заседание в понеделник правителството в оставка взе решение, с което предлага на Народното събрание да приеме удължителен бюджет

Радев: Картините на Васил Горанов преоткриват моменти и личности, изградили България

Талантът, размахът и всеотдайността на Васил Горанов в неговите картини докосват сърцата на всички българи, карат ги да преоткриват моменти, събития и личности от историята ни

Президент или конкурент? Всички гости на Радев искат да знаят като какъв ги приема (Обзор)

Влизането в институцията в днешно време е като влизане в най-голямата партийна централа, обясни му Деница Сачева от ГЕРБ, която сама отиде на "Дондуков" 2

Спешно дадоха почти половин милиард, за да има метро, влакове и по-модерни болници

Почти половин милиард лева успя да намери правителството в оставка на Росен Желязков за метро, влакове, болници, както и за ключови проекти на министерства и общини. 184,4 млн. лв

Окръжният съд в Ловеч отхвърли жалбата на шефа на 5-о РУ

Окръжният съд в Ловеч не уважи жалбата на началника на Пето Районно управление (РУ) на МВР в София Пламен Максимов срещу 72-часовата мярка за задържане под стража

>