4-те типа конфликти в екипа, кога да се биете и кога да бягате
Често е по-разумно да не хабите енергия за победа, а да я употребите по-смислено за професионален успех
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Не сте ангели във вашия екип, случва се да спорите и даже да се скарате. Това си е неотменна част от работата, особено ако тя не се движи по "устав", а изисква творчески подходи при изпълнението на задачите.
Постоянните конфликти са друго, но и те са често срещани в колективите. За разлика от споровете, в които се ражда истината според старата мъдрост, те силно влошават продуктивността, а хората бягат от напрегнатата атмосфера. Затова експертите по организационно поведение непрекъснато ги изучават и търсят ефективни начини за уреждането им.
Рандъл С. Питърсън, професор от Лондонското бизнес училище, и трима професори от престижни американски университети са анкетирали в продължение на 30 години хиляди служители и мениджъри в различни по големина компании от различни икономически сектори и в различни страни. Наблюдавали са зараждането и развитието на стотици реални конфликти в работна среда.
Анализът на събраните данни показва, че има известни отлики в съдържанието и в културата. Но навсякъде по света конфликтите могат да се разделят на четири най-често срещани типа.
- Един срещу всички
Странно, но според изследването 20-25% от конфликтите се дължат на един човек.
Ако вие сте срещу мнозинството, хич не ви е лесно. Не е задължително обаче то да е право, а не вие. Добре помислете дали е така. Щом сте сигурни, защитавайте позицията си.
Конструктивен подход е, след като сте я обяснили пред колегите си и те не са я приели, да я изложите и пред шефа. Репетирайте какво и как ще кажете, за да сте убедителни.
Имайте предвид, че мениджърът може да вземе страната на мнозинството, за да потуши бързо конфликта. Макар че професорите съветват да не прави това, а да се опита да вникне в гледната точка на инакомислещия.
Ако често влизате в конфликт "един срещу всички", че и срещу шефа, не сте на правилното място. Особено щом противоречията не са чисто професионални, а идват и от разминаване в моралните ценности. Разумно е да се огледате за друго място, за да не хабите нерви и да не спъвате кариерата си.
- Един срещу друг
Според авторите това е най-честият тип - около 35% от конфликтите. Той напряга и останалите - третият не печели, въпреки че само двама се карат.
Ако сте се оказали в такъв дует, анализирайте защо са такива отношенията ви с колегата и дали сте в състояние да ги изгладите. Правилото е, че трябва да пробвате възможно най-бързо, да не оставяте отношенията да рецидивират. Натрупванията на негативни емоции много трудно се изгребват.
Заслужава си да положите усилия, понеже и вие ще се чувствате по-добре, и другите ще изпитват облекчение, че няма конфликт. Още по-благодарен ще ви е шефът, който по принцип е длъжен да осигури спокойствие и добро сработване между всичките си подчинени.
Щом не се в състояние да постигате междуличностно разбирателство, внимателно говорете с началника дали е възможно така да се организират задачите, че да се налага по-малко взаимодействие между вас и колегата.
Трябва грижливо да прецените дали заради един човек си заслужава да се махнете. Но понякога равносметката сочи, че просто не си заслужава да хабите енергия за сработване или за война с него, вместо да я употребявате за смислени цели в работата си. Не ви е нужна победа на всяка цена. Победата може да е да се оттеглите, защото така диктува собственият ви интерес за професионално развитие и за удовлетворение от спокойна обстановка, в която прекарвате голяма част от всекидневието си.
Освен това има риск при постоянен конфликт, който двама не успяват да потушат дори при медиация от мениджъра, да последват крути мерки - в тандем да бъдат уволнени. Ако предчувствате, че така ще се развият нещата, по-добре е да потърсите друга работа и да напуснете сами.
Щом за щастие не сте в такъв дует, гледайте да не взимате страна. Вярно, че неформалната функция на помирител (кога и как ролята на помирител може да ви донесе кариерен успех е темата утре) може да ви идентифицира като кандидат за формален ръководител. Но е доста неприятна, пък и без гарантиран успех.
- Две армии на фронта
Около 20-25% от конфликтите са заради разцепление в екипа на две приблизително равни групи.
Обикновено моделът е такъв: започва противопоставяне между един-двама от едната страна на фронта и един-двама от другата. После останалите се присъединяват и се образуват армии, които все повече се ожесточават.
При такова разцепление най-често не е възможно да останете неутрални, защото и двете враждуващи групи ви взимат "на нож". В крайна сметка ви принуждават да изберете и да се присъедините към едната.
Изключително неприятно е да прекарвате 8 часа 5 дни в седмицата в атмосфера "ние срещу тях". Още по-лошо е да сте се съюзили с тези, които няма да спечелят битката. А най-лошото е, че докато траят военните маневри, всички вкупом не постигате никакви успехи в общата работа. Ако пък случайно постигнете, после още по-ожесточено делите заслугите.
При положение, че шефът ви не прави усилия да помири воюващите армии или прави, но не успява, би било умно да си намерите по-спокоен и по-перспективен за кариерата ви екип.
Впрочем не се учудвайте, ако началникът се преструва, че не забелязва конфликта. Вероятно е от тези, които смятат, че могат да се възползват от конкуренцията между двете армии. В повечето случаи не се получава, защото противопоставянето е толкова кърваво, че никоя от бойните групи не е в състояние да вникне в гледната точка на другата, съсредоточава се да я победи, а не да постигне най-ефективните екипни действия в името на общия успех. Когато едната група излезе победител на идейно ниво, другата се преживява като загубила и работи зле или даже направо саботира.
Това е още едно доказателство, че тук не е наред управленската култура, и трябва да си ходите.
- Всеки срещу всеки
Сравнително по-рядко се среща този тип конфликти - около 15% според изследователите.
Много е гаден обаче, а и обикновено възниква, когато положението е кризисно - целият екип се представя лошо. В резултат на "всеки срещу всеки" проблемите още повече се задълбочават.
Малко можете да направите в такава обстановка. Длъжен е да действа шефът, като пресече прехвърлянето на вина, даде справедливи оценки и формулира стратегия, която да обедини екипа в една цел.
Ако той не може да балансира интересите, да интегрира подчинените си и да създаде обща визия, не е добър мениджър и вероятно ще се намеси висшестоящото ръководство. Но не е задължително да чакате, щом можете да си намерите по-добър екип и по-кадърен шеф, с които ще вървите напред в професията си.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как психофеноменът "ефект на прожектора" пречи на професионалния успех
Като хамстер на въртележка в целите на компанията
Актуален HR тренд: Психологическа безопасност на работа
Честолюбието - този енергиен вампир, който проваля професионалния успех
Носи ли професионален успех клишето "Щом върви, не го поправяй"
Три тактики безотказно водят нагоре в кариерата
Дисекция защо не харесвате шефа
6 типа уж положителни, но трудни колеги
Как да оползотворите победата, без да се самозабравите
Майсторски зададените въпроси осигуряват влияние и успех
Умното слушане извиква психофеномен - резонанс на позитивност
3 техники за по-добра комуникация и успех в работата