Учени: Белград говори за шопска нация. Страхуват ли се от нас? (Обзор)
Това е патерица за великосръбската идея с цел да се промени етническата принадлежност на населението в този край
В последно време зачестяват спекулациите за идеята за наличието на отделна шопска нация, която говори шопски език, населява двете страни на българо-сръбската и двете страни на настоящата сръбско-северномакедонска граница. Спекулациите много охотно се подемат от страна на медиите в Белград, което означава, че става с мълчаливата благосклонност на по-висшестоящи институции и органи там. Това каза проф. Ана Кочева от Института за български език на БАН.
Повод за коментара на езиковедката е открито писмо на осем български културно-просветни сдружения от Западните покрайнини до президента на Сърбия Вучич и чуждестранните посолства в Белград. То е опит да се обърне внимание на международната общност за нарушаване на правата на българското малцинство в Сърбия.
Според проф. Кочева кампанията е свързана с факта, че в момента Сърбия е
залята с протести и се търси външен враг
Българите в Сърбия са лоялни граждани на държавата, подобни заигравания са опасни и не са в интерес на нашето общо бъдеще в ЕС, към което тя се стреми, каза още проф. Кочева.
“Кому е нужна тази конфронтация в днешно време. Това е открит въпрос. Не могат да накарат това население да не се чувстват българи. Защо се търси конфронтация от страна на Сърбия? Страх ли ги е от българите?”, попита Людмила Зидарова от Македонския научен институт.
Лансирането на шопска нация е патерица за великосръбската идея с цел да се промени етническата принадлежност на населението в този край, коментира доц. Ангел Джонев от Института за исторически изследвания на БАН.
Опитите не били от вчера
Проф. Георги Николов от Македонския научен институт пък каза, че е тъжно за нашето малцинство в Сърбия, защото “вместо да се превърне в мост на добросъседството, се превръща в заложник на сръбските политически интереси в региона”.
“Искаме да посочим защо критериите за отнасянето на тези райони са само лингвистични и исторически, когато говорим за българското историческо землище и българското езиково землище. Българският диалектен и книжовен език се простират извън държавните си граници”, обясни още проф. Кочева.
Тя обясни, че българският език за разлика от всички други славянски езици е безпадежен. Същата е ситуацията в северозападните български говори.
“В момента шопският език се определя като
нито български, нито сръбски - хермафродит
Тази практика за сътворение на нови езици на Балканите започва точно така. Когато една природа е междинна и неясна, впоследствие си намира друго езиково етикетиране, което няма нищо общо с генетично производното му, т.е. с българския”, каза още проф. Кочева.
“Българският и сръбският са близки родствени езици, от една група са и е много ясно, че там, където граничат, ще има много общи черти.
Тези особености би трябвало да ни обединяват,
а не да ни карат постоянно да се борим за остатъците от нашето наследство”, допълни проф. Лучия Антонова от Института за български език при БАН.