900 млн. лв. нужни за защита на бита от скъп ток, вземат ги от АЕЦ, но трябват още 173 млн. (Графика)
АЕЦ "Козлодуй" продава всичкия си ток на борсата, печели поне милиард повече, а с тези пари се пазят домакинствата от скъп ток.
Такава схема обрисува накратко енергийният министър Жечо Станков за времето, когато влезе в сила либерализацията на пазара и за битовите потребители. Финансирането на този механизъм се оказва възможен, но парите от ядрен ток няма да стигнат и ще трябват още 173 млн. лв. Изчисленията са според цените на тока за 2024 г.
Станков обяви, че се работи по схема за помощи след либерализацията на пазара, за да се запази размерът на сметките на сегашните нива. Министърът посочи, че в момента един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" работи за регулирания пазар, тоест доставя ток само на домакинствата. След като те минат на свободния пазар, тази електроенергия ще се продава на борсата по-скъпо. Печалбата от сделките ще отива за потребителите, твърди Станков.
В общи линии схемата е като тази за компенсацията за бизнеса. Предвидена е за така наречения преходен период и е записана в Закона за енергетиката. Според текстовете
таванът за цената на бита ще се определя не от КЕВР, а от правителството
И разликата над този лимит ще се поема от държавата чрез фонда за енергийна сигурност.
В решението на КЕВР за цените от 1 юли 2024 до 30 юни 2025 г. е записано, че домакинствата ще потребят 12 578 629 мегаватчаса ток. От тях 5 431 200 са от АЕЦ "Козлодуй". Това е 1/3 от производството на централата.
Цената на ядрения ток за бита е определена от КЕВР на 63,48 лв. за мегаватчас. За тази регулаторна година централата ще получи 344,772 млн. лв.
Средната цена на борсата за 2024 г. е 200,58 лв. за мегаватчас. Ако токът, който е заделен за домакинствата, се продава на борсата,
ядрената централа ще спечели 1,089 млрд. лв.
Разликата от 744 млн. лв. трябва да отиде за компенсациите за бита при свободен пазар.
Сметките показват, че ако крайните снабдители - дружествата на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про", са купували тока от борсата на цените от 2024 г., е трябвало да платят 2,523 млрд. лв.
А по регулирани цени битът плаща за електроенергията 1,606 млрд. лв.
Приблизително разликата между регулирания и борсовия пазар за година е малко над 900 млн. лв. Като се извадят 744 млн., които биха влезли в АЕЦ "Козлодуй", ако е продавала цялата си електроенергия на борсата, остават да се осигурят още 173 млн. лв.
Сметките са условни, защото тези над 12 млн. мегаватчаса, които КЕВР е предвидил за бита по прогноза на енергодружествата, вече са доста повече. Причината - зимните месеци са студени, а и повече хора са минали на отопление с ток.
Потреблението на домакинствата има особеността, че пикът е между 19 и 22 часа, тогава и цените на борсата са най-високи. Така че вероятно парите за компенсации на битовите потребители ще са повече и
въпросният недостиг може да стигне до 200-300 млн. лв.
Има и още неясноти, които могат да променят картината и да направят дупката по-голяма, казват експерти. От 1 януари 2026 г. приключва договора на "Ей И Ес -3С Марица Изток 1" за изкупуването на тока от НЕК и тя трябва да продава на свободния пазар. Същият казус важи и за електроенергията на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2".
Дебне и една опасност, която вече се е случила в Румъния. Тъй като крайните снабдители получават компенсации за тока, който купуват на борсата, те не слагат ограничения в цените и това е една от причините за скъпата електроенергия на Балканите във вечерните часове, казват в енергетиката.
Остава неизвестно и колко време ще се дават компенсациите. 49-ият парламент отложи либерализацията на пазара за домакинствата с година. По първоначалния вариант на закона първата стъпка бе предвидена за 1 юли 2025 г. От тази дата НЕК трябваше да спре да е обществен доставчик и да прави микса за бита, като купува ток на регулирани цени от различни централи. Цялата електроенергия, произвеждана в България, трябваше да се търгува на борсата, крайните снабдители да пазаруват отам и да продават на домакинствата.
Този механизъм бе отложен за 1 юли 2026 г., остана едва половин година преходен период, защото от 1 януари 2026 г. трябва дойде пълната либерализация на пазара за домакинствата.
Има обаче голяма вероятност и тези срокове да бъдат отложени заради несигурния пазар в Югоизточна и Централна Европа, който държи най-високите цени на континента.
Друга причина за очакваното отлагане е все още липсата на наредба, която ясно да определи енергийно бедните и уязвимите домакинства, които да бъдат защитени, за да могат да си плащат сметките.
От края на миналата година
в парламента са депозирани 3 законопроекта за удължаване на срока за либерализация
Единият е на БСП и предвижда отлагане с още две години.
Вторият е на ИТН, като първият подпис е на вече избрания нов председател на енергийната комисия Павела Митова, следван от този на Тошко Йорданов - лидер на парламентарната група. Техният законопроект предвижда отлагане с 5 години.
Третият е на "Възраждане" и в него партията на Костадин Костадинов иска 10 години отсрочка.
Още през ноември "24 часа" писа, че отлагането на либерализацията за домакинствата ще донесе най-малко 1 млрд. евро загуби от парите по плана за възстановяване в частта за енергетиката. И призова да се намери изход от ситуацията не чрез отлагане, а с добър механизъм за защита на битовите потребители.
Експерти в енергетиката коментираха, че преходен период от две години е възможното решение, което да предпази домакинствата от високи цени на тока, а в същото време да се отговори на поетите ангажименти пред Брюксел.
И тези две години да се изполват за построяването на нови електропроводи, които да отпушат тапата, която сега разделя Западна от Централна и Югоизточна Европа, с което да паднат и цените на тока на борсата.