Автограф от Лили Иванова гони 2000 лева! (Снимки)
Примата се е разписала със зелен флумастер върху нейна плоча, издадена през 1968 г. в Испания
Автограф на Лили Иванова се предлага на първоначална цена 1500 лв. в столично арт тържище, видя преди всички "България Днес". Отстрани на плакета е прикрепено стилно картонче с надпис 1300 лв., но редакцията се информира от първа ръка, че тази цена е била поставена преди Нова година.
"Има голям интерес към този автограф и тепърва ще увеличаваме цената", коментираха специално за "България Днес" консултанти от арт тържището. За съжаление, не става ясно как точно подписът на примата, положен със зелен флумастер върху мини плакет с образа на Лили, е бил предложен за продажба.
На плакета редом със снимка на младата, но вече звездна певица е фотокопие от обложката на нейната малка плоча, съдържаща само три песни, записана през 1968 г. в Испания. Освен заглавието на парчетата там е посочено, че Лили Иванова е носителка на първа награда на фестивала в Барселона през същата година.
Оттук започват "разночетенията". В биографията и дискографията на поп иконата фигурира информация за триумфа й в Барселона, но и досега грандамата на българската естрада не е показвала публично какво точно представлява призът от Барселона, нито наши фотографи са имали възможност да го заснемат. За причините за това можем само да гадаем.
Досега и най-ревностните меломани и почитатели на примата бяха убедени, че първата песен, която тя изпълнява на испански, е "Камино". През 1968-а Лили записва "Да вярвам ли?" по музика на Ангел Заберски и текст на Николай Цонев. С нея звездата участва през същата година на Международния фестивал за естрадни песни в Барселона, където представя испанската версия на баладата, озаглавена "Yo creo en ti" ("Аз вярвам в теб"). С нея Лили Иванова грабва първа награда и голямата награда за изпълнители. В малката плоча, издадена в Испания освен "Yo creo en ti" са включени още "Amor" ("Любов") и "Abril mes de suerte" ("Априлска шега"). Фенове на великата изпълнителка и родни колекционери междувременно са открили цветен фотос на Лили на фона на замък или катедрала, виждащи се в далечината на заден план.
Дори и плакетът, предлагащ се в столичното арт тържище на естрадната легенда да е умела компилация, тя е извършена с много вкус и прецизност. А "зеленият подпис" на изпълнителката на "Ветрове" е абсолютно истински. Защо самата малка "испанска плоча" на Лили не се продава, също остава загадка.
1968-а е особено звездна година в кариерата на Лили Иванова. Изпълнението й на "Лунната соната", невероятната балада на Ангел Заберски по текст на Константин Севов, й носи втора награда на "Златният Орфей". Същата година тя печели първа награда в конкурса "Мелодия на годината" с песента "Без радио не мога" на Георги Костов. Завършекът на тази славна година е триумфът й на песенния фест в Барселона.
"Без радио не мога" е една от "първите лястовици", които ознаменуват началото на закачлив период в творчеството на великата певица. Още през 1964-та тя изпълнява "Влюбеният оркестър", последвана от "Ако имах чук", "Клемантин", "Ще танцуваме заедно", "Така ужасно е да си момиче" и внимание - "Нека си говорят". Парчето е шеговито, издържано в скоклив етно стил, но заглавието му съвпада с логото на мощната балада "Digan lo que digan" ("Нека говорят"), превърнала се в емблема на испанската супер звезда Рафаел, който я изпълнява заедно с още няколко парчета в аржентинския филм, излязъл на екран на 14 април 1968 г. "Нека говорят" – "Digan lo que digan", на режисьора Марио Камю.
Прочутият изпълнител Рафаел след смъртта на Франсиско Франко през 1975 г. е наричан в испанската преса "певецът на франкизма". Той никога не е гастролирал в България. За сметка на това още се помни неговият грандиозен концерт в Москва в началото на 70-те, когато и соцлагерът е изпращал свои певци на песенни конкурси в Испания. След това обаче отношенията между Москва и Мадрид отново са поставени "на пауза". Български естрадни изпълнители дълги години не се появяват на испанска сцена. За сметка на това вече улегналият, но все така звезден Рафаел бе сред ВИП гостите на сватбата на княгиня Калина и Китин Муньос на 26 октомври 2002 г., тъй като е приятел на испанския мореплавател.