Май няма да впишат старостилците (Обзор)
Главчев видя в тях "потенциална заплаха", в парламента - мнозинство, готово да я "ликвидира"
Българската православна старостилна църква вероятно няма да бъде регистрирана, въпреки че формално на 16 декември ВКС сложи точка на 10-годишната сага с опитите ѝ да бъде призната с решение на съда.
На 27 декември е постановен отказ от Агенцията по вписванията, обясни правосъдната министърка Мария Павлова пред депутатите, които извикаха нея и служебния премиер Димитър Главчев на изслушване в парламента. Яви се и шефът на дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет Георги Кръстев. А веднага след изслушването Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за вероизповеданията, предложени от ГЕРБ, БСП и “Възраждане”.
Те бяха ударно придвижени в правната комисия във вторник, предстои трите проекта да се обединят. С тях Българската православна църква - Българска патриаршия, се вписва като единствен представител на източното православие у нас.
На 10 януари изтича срокът, който старостилците са имали
да попълнят надлежно документите пред Агенцията по вписванията. Именно защото не са предоставили всички необходими документи, преди Нова година са получили отказа да бъдат вписани, обясни Павлова. На два пъти получили препоръки и съдействие как да ги попълнят, добави министърката.
Старостилната общност в България се обособява още през 1968 г., след като църквата ни преминава към Григорианския календар. Опитва да се регистрира от 2011 г. насам, а през 2023-а Европейският съд по правата на човека обяви, че българската държава трябва да гарантира плурализъм на вероизповеданията. Те не претендират за имоти на БПЦ, храмовете им - около 20, и сега са действащи, но нямат статут като на останалите православни. Синодът и повечето партии обаче обявиха това за опит за разкол и веднага бяха внесени 3-те проекта, с които да се блокира признаването на старостилната църква. Депутатите използваха определенето “ерес”, а Главчев нарече опита за признаване на старостилците “потенциална заплаха” за държавата.
Регистрацията би ѝ позволила да притежава свое движимо и недвижимо имущество, да събира пари от наем, да получава приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други.
В момента енориашите им са към 2-3 хил. души,
посочи служебният премиер. Но с появата на епископ възниква нова, паралелна църковна общност, която независимо от ограничените си мащаби дублира църковния живот и структурите на БПЦ, обясни Главчев защо е против.
“Регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от признатата по закон Българска православна църква”, пише в проекта на ГЕРБ.
Сходна е концепцията на БСП. Те разписват, че само БПЦ може да използва думата “православна” в наименованието си и забраняват на останалите вероизповедания думите “българска”, “православна” и “църква” или аналогични. Дават им 2 месеца да променят наименованието си, ако не - Софийският градски съд да започне производство по ликвидация.
Според някои експерти така може да се застраши и регистрацията на Арменската църква у нас.
Само от ПП-ДБ отказаха да участват в гласуването, с изключение на четирима техни депутати.
Бившият министър на правосъдието Атанас Славов напомни, че тази малка група вярващи си съществува от десетилетия - след календарната реформа, и не носи риск за единството на Българската православна църква, защото
няма претенции към имотите ѝ или към държавната субсидия,
а просто търси някакво юридическо признание. И попита Главчев и Павлова каква тогава е заплахата от тази “маргинална старостилна общност, която се определя православна църква, каквато не е”. Опитът със законодателни промени да се осигури монопол на една църква можел да противопостави българския национален интерес на членството в европейски общности.
Главчев остана на мнение, че потенциална заплаха има и народните представители ще я ликвидират с промените.
Павлова пък отвърна на Славов, че още от 2021 г. е имало препоръки Законът за вероизповеданията да бъде променен. След решението на съда в Старсбург в министерството е изготвена Пътна карта с мерки и препоръки точно в тази насока, били изложени и в 3 годишни доклада на МС, но министърката не бе сигурна дали и Народното събрание е запознато с тях.
Шефът на вероизповеданията към МС отчете, че сега има само една религиозна институция освен БПС, която да претендира да представлява православието - Истинно православна църква. Съдът не искал становище от дирекцията, обясни Георги Кръстев. Той също не одобрява регистрацията на старотилците - подозира, че ще навлизането в терена на БПЦ ще има финансови измерения.
В Страсбург има и друго дело от 2021 г. по сходен казус - “Захариев срещу България”, което касае отказ за регистрация на Независимата православна църква.