444 хил. българи с инвалидни пенсии, а работят само 120 хил. (Графики)
Бизнесът не ги наема заради защитата от уволнение, дългия отпуск и липса на достатъчно данъчни и финансови стимули
Над 700 хил. са българите с трайни увреждания. Общият брой на пенсионерите с лична инвалидна пенсия (с трайна намалена неработоспособност от 50 и повече процента) е 444 352. Едва 119 820 от тях продължават да работят, показват данни на Националния осигурителен институт към август миналата година.
Голяма част от незаетите хора с увреждания са в трудоспособна възраст и приобщаването им към пазара на труда би помогнало при влошаващата се демографска тенденция, пише в проучване за проблемите и промените, които са необходими за повишаване на степента на заетост на тези хора, изготвено по поръчка на парламента.
Факторите, ограничаващи бизнеса да наема работници с физически ограничения, са структурирани в две групи - институционални и социални. (Виж инфографиките.)
Най-голямата пречка според работодателите е законодателната защита от уволнение на хората с увреждания. Бизнесът иска създаване на законова възможност за по-лесно освобождаване от работа на хора с увреждания, които не се справят със задълженията си. Сега това става само след предварително разрешение на инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган.
Липсват достатъчно държавното субсидиране и данъчните облекчения при наемане на хора с увреждания, категоричен е бизнесът. Не стига и помощта за адаптиране на работните места. Голям проблем е и липсата на обществена инфраструктура, за да могат хората с увреждания да стигнат спокойно на работа.
Друга пречка пред наемането им са административните тежести.
Бизнесът иска да се направи специализиран интернет портал само с обяви за работа за хората с увреждания
Това би улеснило и двете страни.
При социалните фактори водещи са страховете на работодателите, че хората с увреждания ще отсъстват по-често. Едната причина е, че по закон те имат право на 26 дни платен годишен отпуск. Но някои отсъстват и по-често от работа с болнични и така ангажиментите им трябва да се поемат от останалите служители във фирмата.
Друга причина са опасенията на шефовете, че тези хора няма да се справят с работните си задължения.
Още го има стериотипът, че хората с увреждания са по-ниско
квалифицирани спрямо останалите служители.
Държавата да поема осигурителните вноски и други задължения,
за да стимулира работодателите, пък е една от основните мерки според самите безработни хора с увреждания.
Те искат да се изготвят и реализират повече специални програми за насърчаване на заетостта. Освен това да се откриват повече специализирани държавни предприятия за хора с увреждания.
Всеки втори от анкетираните хора с увреждания е категоричен, че именно заболяването е най-честата причина за отказ да бъдат наети. 1/3 от анкетираните, които са кандидатствали за над 10 места, посочват дискриминацията като основна причина за отказа да получат работа.