След 25 г. Алекс Голдфайер, ученик на Лепас, се върна от Франция да покаже фокусите си у нас
Заминава за Дижон още незавършил НАТФИЗ, сега има собствено шоу, с което пътува по цял свят
За Алекс Голдфайер мога да кажа, че изкуството, което той прави, е младо, живо, естествено, модерно и интернационално.
Това кратко текстче на бележка преди почти 30 години оставя като пожелание маг Лепас - учителят на българските илюзионисти, към Алекс Голдфайер. Младият Александър тогава събира от всеки фокусник, с когото се познава, послание на листче хартия. Съдбоносно и вярно е пожеланието на Лепас към него. Години по-късно илюзиите на Алекс са интернационални - той ги показва по цял свят на турнета, а от 25 години живее във Франция. Но преди да замине за страната с една от най-добрите школи за магии, Алекс Голдфайер доказва таланта си у нас. Още от 10-годишен се увлича по фокусите и осъзнава, че няма нищо друго, което му е толкова интересно. Започва да прави малки трикове с подръчни средства. Избира псевдонима си, защото в началото много харесва номерата с огън. Тогава сънува и името Голдфайер (от англ.- златен огън).
Той се запознава с няколко илюзионисти, които му помагат да направи първия си номер. Именно с него попада
на една сцена с Лили Иванова,
Силвия Кацарова, Васил Найденов
Канят го да представи фокуса на различни събития и празненства. Бързо влиза в дълбоките води, които го водят до срещата му с маг Лепас. Запознава се и с българския актьор и илюзионист Ненчо Илчев, с който остават приятели до ден днешен. И двамата са ученици на Лепас, който ги събира всяка събота в градинката “Кристал”, където им показва фокуси, а и често им подарява по нещо от реквизита си. “Той е имал най-голямото илюзионно шоу по онова време, участвал е по международни фестивали, пътувал е с няколко камиона реквизит, 20-25 човека е бил екипът му. Беше енциклопедия на илюзионното изкуство”, разказва Алекс Голдфайер пред “24 часа”. Той и до днес ползва някои неща от реквизита му в своето собствено шоу.
Пътят на младия илюзионист продължава към НАТФИЗ, където през последната година на обучението си получава покана за участие в програмата на един от известните вариететни театри - Cap Vert, в Дижон. Директор на театъра по онова време е българин и чрез общи познати стига до Алекс Голдфайер. В екипа има много визуални артисти - илюзионисти, жонгльори, акробати, които обаче се сменят всяка година, за да не се повтарят номерата им. Затова и непрекъснато търсят нови лица.
“Исках да опозная света, тяхната школа, това ми беше мечта”, казва Алекс и тогава бързо се съгласява да замине. Няколко месеца по-рано обаче печели голямата награда на Националния фестивал на магията, който е в театър “Българска армия”. В номера си влиза в образа на граф Алесандро Калиостро - маг, астролог и лечител, който живее във Франция. Това го приема като ирония на съдбата, защото този образ му носи първа награда, а малко по-късно има възможността да замине за Франция.
Когато пристига в Дижон, е спокоен, че ще може да се оправи с езика, но се оказва, че никой не говори на английски. А той го знае перфектно заради книгите за магии, които си купува. Преди трийсетина години единствената специализирана литература за илюзионно изкуство, която се продава у нас, е само на английски. Впрочем тогава той е изкупил библиотеката на астролога и писател Апостол Апостолов. “Това ми донесе една преднина пред другите магьосници тук, защото боравих с информация, която е напредничава, а на български е недостъпна”, разказва Александър.
Магията е без говорене, това ме спаси - казва той за трудния път в началото във Франция. Успява да работи в театъра, зрителите го харесват, а най-хубавото е, че не е нужно да се разбират на един език. Но с времето научава френски и допълва към фокусите си и хумор.
18-месечният му договор за вариететния театър обаче изтича и тогава трябва да търсят нови артисти. Но Голдфайер им казва, че иска да пробва други неща и е решил да обнови репертоара си. Оставят го на работа, защото номерът му е различен. Така 6 години преподписват договора.
А след тях, вече научил езика. Алекс продължава като независим артист. По думите му Франция предлага много възможности за развитие, защото има голямо търсене на илюзионното изкуство. Сега работи с 6-7 агенции, които са в различни региони из Франция. Прави турнета в театри, където представя собственото си шоу Happy Magic (в пр. “Щастлива магия”).
След 25 години той за първи
път представи фокуси пред
българската публика
в края на ноември миналата година. Гостува на Балканския магичен фестивал на сцената на театър “Сълза и смях”. Илюзионисти от Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания и Хърватия показаха своите номера. А Алекс представи и лекция пред младите фокусници.
“Човешкият елемент в магията докосва най-много. Не са най-важни големите реквизити и визуални ефекти. Научих във Франция, че да бъдеш честен с публиката, открит и да споделяш лични неща, които може да я трогнат, това е най-доброто”, споделя опита си Голдфайер. По време на лекцията той дава съвети най-вече за психологията на магията, защото според него тя е 80% от цялата магия, 10% са реквизит, а останалите 10 - умение.
“Една от моите философии е, че публиката трябва да се чувства не зрител, а участник. Така докосваш публиката, а всеки един от номерата я интересува. Тогава магията не е просто забавление, а е нещо, което те вълнува”, разказва Голдфайер.
Мечтата му сега е да идва по-често в България, където да представя илюзии. Може да покаже и собственото си шоу, което е впечатляващо.
Като студент учи Ицко Финци за представление
Алекс Голдфайер е студент в НАТФИЗ, когато го канят за консултант по магичните ефекти в Малък градски театър “Зад канала”. Поводът е спектакълът “Голямата магия” от Едуардо де Филипо. Сюжетът проследява един магьосник, който разказва живота си на сцената. Точно в този образ на илюзиониста проф. Марзуля влиза големият актьор Ицхак-Ицко Финци. “По текста на пиесата трябваше да прави определени фокуси, които могат да бъдат заменени с по-простички и лесни. Предложих фокуси, които да бъдат по-удобни за него, които не бяха сложни”, разказва Голдфайер. “Знаех целия процес, но въпреки това всеки път, когато започваше да играе на сцената, ме хващаше за гърлото. Той е актьор от световна величина”, казва илюзионистът.