Украинката Лина, майка на дете аутист, търси лек за сина си в България
„Никога не ми е минавало през ума, че ще бягам от война, че ще се влюбя в мъж от България. Бях съсредоточена в моя 6- годишен син, който е тежко болен с аутистични пристъпи. Това погълва ежедневието ми. За мен всичко се разви като на филм", споделя украинката Лина, заживяла заради руските ракети в България.
40- годишната Лина Зиаткова откри любовта в България и се омъжи за 48- годишния Михаил от Берковица. Тя е тук от април 2022 година. Идва от Донецк , бягайки от ужаса на войната. Помага й нейна приятелка Ася от София. С нея се запознали в Украйна на конференция с християнска тематика. Тя й съдействала да стигне до Варна и оттам попада в берковското село Боровци в център за младежи, създаден от американската фондация на щедрите благодетели семейство Джуди и Пол Риджуей. Те се грижат за хора с повратни съдби, за сираци, отглеждани в социални домове и останали без професия и препитание.
Посетих един хипермаркет в Монтана да пазарувам и там ме е видял и харесал Михаил. Той ме заговори, а аз му отговарях на украински. Пo- късно ме откри. Предаде на моята позната, че има сериозни намерения и така се събрахме. Любовта помежду ни пламна като искра. Той ми обясни по български, че има такава поговорка че му дошла сляпата неделя. „Преди това мислех, че съм сам и дори се възнаградих с по- хубава кола, теглих и кредит, защото прецених, че мога да го изплащам", разказва младоженецът. Когато видял Лина веднага си казал, че това е съдбовно. Така разбрал, че Бог му дава втори шанс.
И двамата са разведени с по един брак в миналото.
„ Той има син студент, а аз моя обичан 6- годишен син аутист Дамир. Оженихме се на 29 април 2023 година. Уж нямаше да вдигаме сватба, пък събрахме много приятели на гости с голяма торта", разказва Лина.
Съпругът ми работи в пътноподдържаща фирма. Аз бях шивачка в местен цех в Берковица и продавачка в хранителен магазин.
В моята страна Украйна съм работила във военен завод частен с около 30 мъже и те много ме уважаваха. Когато завърших гимназия казах на баща ми, че мечтая да си имам сладкарница, а той не ме разбра добре и ме прати да уча за продавачка. Работила съм в супермаркет и бях стигнала до управител в родния ми град Донецк.
В село Боровци попаднах в среда с мили, добри и приветливи хора. Възхищавам се на тукашната природа- слънце, красиви дървета, чиста вода, минерална вода мъжът ми доставя от Петрохан и Спанчевци. Това е божия благодат. Свикнах с живота в България, гарантиран от мира.
„За детето ми, което трудно се развива мечтая за подходяща рехабилитация, за генетически анализ „. Синът й Дамир е красиво дете-физически здраво, но с аутистични пристъпи , хиперактивен и майка му трябва винаги да е до него. Деца в подобно състояние се лекуват, казва с искрица надежда майка му Лина.
- Помагат ли й институциите в България?
„Получих помощи от Червен кръст искам да подготвя документи за постоянно пребиваване в България .Мечтая да събера пари за център Томатис в Бургас и за турската болница в Стара Загора , търся възможност да помогна на Дамир да подобри своето здраве и социална помощ за него. Хората в България са добри, вярвам че и институциите ще ми помогнат.", казва Лина.
Средства за лечението на 6- годишния Дамир се набират по дарителска сметка
Banka DSK
LINA OLEKSANDROVNA ZIATKOVA
IBAN BG12STSA93000029486225